История за....

....моята най-добра приятелка

Винаги.........винаги е била тя,в момента е и ще продължава да бъде тя.Момчето пак изпадна в едно от тези особенни състояния подобни на делириум,сякаш избяга от света,от всеки,от всяка.....потъна в мечтите си......Това състояние постепенно започна да се превръща все по-често в обичайно за съответното момче и това му харесваше все повече...Това което не бе имал в реалният свят той получаваше в сътворения от самия него измислен....Знаеше че някой може да каже че това е глупост,че е смехотворно,но въпреки всичко момчето градеше свой изкуствен свят,по своя идеал,по своето подобие....Осъзнаваше че в реалния свят той бе симпатичен,даже без да се хвали можеше да твърди че е красив,но както най-често се оказва....всеки си намира майстора...колкото и да беше харесвано момчето,колкото и момичета да имаше покрай него....то си избра една,но истинска....една неособенна но той я чустваше като най красивата,най впечатляващата,най добрата......навярно това хората наричат любов си бе помислило момчето тогава....наистина....приятно е чуството.Но с течение на времето,с течение на обстоятелствата и няколко грешни хода момчето осъзна че момичето го отбягва и неиска да бъде с него...ясно какво последва тогава.....тъга,болка...познато...но откаде.....момчето някакси не бе изпитвало досега тези чуства,а му бяха толкова близки,толкова познати,толкова понятни....но откаде....

Засега неразбра............

Момчето въпреки че бе с малко странен и неразбираем характер имаше доста добри приятели и една най-добра приятелка.За него тя бе най-важна,момчето незнаеше защо,но я чустваше най-близка от всеки,тя бе за него изгрев,бе и залез.....всичко си споделяше с нея,както и тя с него...Тя си имаше приятел...една година горе долу бяха неразделни,той беше много ревнив....все още са заедно...И така да се върнем на темата...Момчето споделяше всичко с нея,и тя всичко с него....малко по-малко те постепенно се опознаваха....малко по-малко момчето осъзнаваше....

Момчето си помисли репликите на една негова позната относно ситуацията:

-Повярвай ми,приятелство между момче и момиче може да има само в приказките....

Тогава то си помисли....

-Брей,сигурно живея в приказка,харесван съм,имам добри приятели и най-вече най добра приятелка готова на всичко заради мен....

...проблемът на момчето беше,че не се запита защо момичето тогава беше готова на всичко заради него.....мислеше си че всичко е  въпрос на приятелски чуства....но в последствие разбра истината за тогава....но късно..

-Знаеш ли?

-Знам....

-Откъде знаеш какво ще ти кажа?

-Познавам те добре,съмняваш ли се....относно това...-спокойно всичко ще се нареди...въпрос на време е да преодолееш всичко,не си заслужава,вложил си всичко а тя не те разбира,или можеби ако те разбира,не те заслужава,дал си всичко от себе си,сърцето си дори и поднесе,тя не го прие,какво искаш повече..... забрави я....!...се опита да го подкрепи най-добрата му приятелка....

-Някакси немога,неискам,нетрябва....отвърна момчето.

-Ами щом искаш троши си главата......на момичето му омръзна да убеждава момчето какво трябва да направи,как трябва да го направи,защо трябва да направи нещо и много подобни съвети,които остнаха нечути от момчето....

От тогава минаха месеци докато най-накрая момчето се убеди в правотата на думите на неговата най-добра приятелка но някакси усещаше хлад и студенина в техните отношения....имаше проблем но незнаеше какъв е,незнаеше защо изпитваше такава нужда да са заедно както преди,но различно,просто да общуват,но по различен начин,макар и същия той го преживяваше различно....тогава се сети за думите на една негова позната: -Повярвай ми,приятелство между момче и момиче може да има само в приказките....Сети се и за неговите надменни мисли тогава,но сега някакси мислеше различно,по-съсредоточено,по-инстинктивно,по-пораснало беше момчето....то осъзна че се зараждат чуства от негова страна към момичето водеща се негова най-добра приятелка...въпреки че разбра че преди тя е имала чуства към него,въпреки нестандартните флиртове,целувки и караници между двамата,въпреки всичко те си оставаха приятели....Въпреки всичко момчето продължаваше да опитва и да опитва отново и отново,но безуспешно,най-добрата му приятелка беше намерила човека който и е нужен,въпреки това обаче момчето усещаше тръпката,усещаше чуството в нея,да според него тя не го е забравила,но вече бе намерила сигурност в друг,докато в него сигурност неможе да намери и това го угорчи много...сети се за своите постъпки относно момичетата с които беше в миналото.....нормално беше реакцията на най-добрата му приятелка да е такава.Да,тя знаеше че момчето я харесва,разговаряха на тази тема,но както обичаше да казва момчето ситуацията все стигаше до лабиринт без изход,влизаш и се луташ докато неоткриеш....нов вход....към друг лабиринт без изход...Това би впечатлило много момичета....но,не и нея...не и най-добрата приятелка на момчето....той осъзна че момичето което е най-красиво......момичето което е най-забавно......момичето което притежава най-лъчезарната усмивка.......момичето на което е готов да дари всичко......момичето за което е готов да направи всичко......момичето което винаги е обичал.....всъщност винаги е била до него.....но нали знаете....човек осъзнава какво е притежавал,единствено когато го загуби.

Момчето си помисли:

-Колко глупаво,аз неискам да я притежавам,никога не съм искал,искам тя да ме притежава.....Никога не съм я губил.....няма и да го допусна....винаги ще бъда до нея...дори и да не ме разбира....макар че ме познава и ме разбира много правилно.....просто това което искам от нея е невъзможно.....Хей,май някой някога ми каза:Всеки си намира майстора.....оказа се прав....но защо най-добрата ми приятелка,защо тя,момичето за което бих извършил всичко....Защо?сетих се..... някой друг бе казал: -Повярвай ми,приятелство между момче и момиче може да има само в приказките...Оф,този израз неизлиа от главата ми,най-лошото е че всичко навярно ще се разпадне....приятелство.....нужда.......Любов......да,дори и тя(любовта)се надявам да се разпадне някой ден,защото ако както твърдят хората ако тя е безсмъртна.....тогава разбирам защо ние сме смъртни....поне аз....Немога.....имам нужда от нея...Обичам я.......но.....както хората са казали...Любовта е безсмъртна........си каза момчето и се сепна...пак се беше пренесло в неговия измислен свят....пак мечтаеше....пак имаше нужда от нейната любов....от любовта на най-добрата му приятелка,от нейната прегръдка,липсваше му нейният аромат,аромат на любов,замисли се.....

-Липсва ми любовта и....как да я постигна.....усети се,беше се замечтал твърде много....знаеше че вече бе късно и неможе да спечели нейната любов по никакъв начин...дори и да мечтае тази мечта бе забранена....не от него.....а от любовта.....защото както и преди беше чувал....Всеки си намира майстора....Момчето се усмихна....знаеше че животът му го връща съвсем навреме и както си му е редът.....знаеше че има нужда от това,от тази мъка,от тъга,от болка,но непредполагаше че толкова ще я обича,непредполагаше че тъгата,болката и обичта му към нея ще бъдат толкова силни.....Може би и тя го обичаше....Може би....