Седях си аз на моето прозорче. Мислех си за една звездичка, която преди време изгряваше всяка вечер на небето. Грееше толкова силно, че заслепяваше всички останали. Но изведнъж черен облак я скри. Небето бе тъй пусто без нея. На него имаше безброй други малки, незначителни звездички, но никоя не грееше тъй красиво като моята звездичка. Мъчеха се да изгреят по-ярки от нея. Някои постигаха по-големи успехи от други, но никоя не беше като нея.

        Тази нощ стана чудо! Черният облак се отдръпна и моята звездичка отново засия. Отново заслепи всички звезди. Те угасваха от завист и ревност. Така на небето остана само тя, но бе напълно достатъчна, че да го погали цялото със своите лъчи.