Моята звездичка

        Седях си аз на моето прозорче. Мислех си за една звездичка, която преди време изгряваше всяка вечер на небето. Грееше толкова силно, че заслепяваше всички останали. Но изведнъж черен облак я скри. Небето бе тъй пусто без нея. На него имаше безброй други малки, незначителни звездички, но никоя не грееше тъй красиво като моята звездичка. Мъчеха се да изгреят по-ярки от нея. Някои постигаха по-големи успехи от други, но никоя не беше като нея.

        Тази нощ стана чудо! Черният облак се отдръпна и моята звездичка отново засия. Отново заслепи всички звезди. Те угасваха от завист и ревност. Така на небето остана само тя, но бе напълно достатъчна, че да го погали цялото със своите лъчи.