Мрачен дъжд
Валеше проливно. Едрите капки дъжд се удряха в прозореца, подобно на прилепи които напираха да влязат в стаята. Дрънчаха по ламаринения перваз, като палки по мембраната на барабан. Всяка капка приличаше на малък войн, тръгнал на военен поход. Спускаха се стремглаво към земята, готови да победят. Някои яростно се удряха в стъклото и се разбиваха на малки капчици, които се плъзгаха по гладката повърхност. Други като куршуми се забиваха в земята копаейки пръстта, за да стигнат недрата ѝ. Гръмотевица разцепи небето. Сякаш отключиха вратата на Ада. Кънтежът от нея звучеше като подрънкващи ключове. Там горе, някой се беше разсърдил на света и сега изсипваше яростта си.
Ева седеше гола до прозореца. Чу захлопването на вратата. Поредният клиент си тръгна. Още усещаше ръцете му по тялото си. Пияният дъх смесен със слюнката му изгаряха като въглен кожата ѝ. На нощното шкафче я чакаха заработените петдесет долара. Дъждът ту забавяше барабаненето, ту се усилваше в бесен ритъм. Така валеше и в нея. Сякаш душата ѝ бе от пръст, а пороят бавно я отмиваше. Ставаше все по - малка и по - малка.... Не помнеше откога не се бе усмихвала - истински. Вече имаше само фалшива и изкуствена усмивка, която служеше за примамване на клиенти. Продаде се. Сега плащаше цената. В началото бе трудно. Плачеше след всеки похотлив индивид, освободил желанията си върху нея. Стоеше часове под душа и търкаше кожата си до претриване, за да отмие мириса им и греха си. С времето свикна. Знаеше, че е стока за продан. Очакваше своя купувач.
Ева отиде до банята, пусна горещата вода. Колкото по - гореща е, толкова по - лесно отмива мръсотията. За днес бе приключила. Искаше да се прибере и да спи. Само сънят изтриваше болката. Временно - до сутринта. После пак я налазваше и целият ден я носеше - като камък в пазвата си.
Обу мрежестия чаропогащник. На коляното и зееше бримка. Дори не помнеше кога се бе появила там. Облече късата, прилепнала рокля, грабна парите от шкафчето и излезе от мотелската стая.
Тъмната улица пред мотела лъщеше под дъжда. Само една улична лампа мъждукаше в тъмнината. Светлината ѝ пърпореше под дъждовните капки. Паднали кофи се търкаляха по тротоара. Разсипаният боклук бе разпръснат по земята, потънал в локвите.
Ева закрачи по улицата. Капките я гонеха и попиваха в нея. Стичаха се на вадички по лицето, шията, ръцете ѝ.... Каква сила имаше в дъжда! Можеше да дари живот, а можеше и да го унищожи . Искаше ѝ се небесната вода да измие чуждите ръце от тялото ѝ. Да заличи нежеланите целувки и тежките мисли. Нали той пречиства!? Нали след него всичко става ново!? Но този бе кален, оставяше мътна диря по нея. Следи които да и напомнят. Едва ли някога...нещо...,щеше да я изчисти. Обичаше да вали. Чувстваше се сама в целия свят. Можеше да плаче спокойно, сълзите ѝ се сливаха с капките.
Внимателно прескачаше всеки гьол. Знаеше ли човек, каква дупка се крие под него!? Също като в живота. Стъпваш и потъваш до шия в калта. Измежду кофите се чу жално мяучене. Едно черно, мокро коте ровеше в боклука. Изгубено, уплашено и самотно - като нея.
Ева продължи да крачи под дъжда. Изведнъж пред погледа ѝ проблеснаха фарове. Заселепиха очите ѝ. Объркана и уплашена застина в средата на улицата. Срещу нея летеше кола. Чуваше свестенето на гумите по мокрия паважа. Удар! Усети как лети. Слива се с дъжда. Превръща се в една от многото капки. Превърта се. Тялото ѝ разцепи въздуха, танцува... Протегна ръце, за да се улови за облаците...
Чу се звън на будилник. Ева отвори очи. През прозореца надничаха първите утринни лъчи. Ухаеше на влага и дъжд. Стъклата на прозорците все още пазеха дирите на дъждовните капки.
- По дяволите, пак този сън! Толкова жив и реален. Повтарящ се. Колко, колко още, ще ме преследва!? Сигурно съм била проститутка в миналият си живот и още плащам за греха си!? - сънено си промърмори тя.
Включи кафе машината и се отправи към банята. Един горещ душ щеше да отмие спомена от съня.
© Росица Димова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви, момичета! ❤
-
Страхотен разказ! Майстор си в пресъздаването на психологическите сцени, Роси!
Аплодирам те, миличка!😍👏 -
Психологически силни изживявания. И неочакван финал. Много ми хареса. Поздравления!
-
Силве, радвам се да те видя тук!❤
-
Страхотни описания, с предадено тегавото усещане на кошмара. Много ми хареса, Роси.
-
Благодаря, Деа! 😊
-
Много хубаво пишеш!
-
Дано само не е мрачен! Благодаря, batchvarov ( Дон Бъч)!
-
Да, наистина до следващия дъждовен сън. Прекрасен разказ на шлифован разказвач.
-
Благодаря, Жени! Много мили и топли думи!❤
-
Роси, описанията ти винаги са толкова детайлни, че читателят става част от събитието. Усеща и болката, и дъжда и разтегнатото време на секундите. Забележителен разказвач си. За мен бе удоволствие да ти гостувам
И за да не изпусна следващите ти разкази ще те последвам -
Миг31, оставяш ме без думи! Благодаря ти от сърце! За мен дъждът го усещаме такъв - каквото е времето в нас! Винаги след него обаче, лъха на чистота и свежест! 😊
Костадин , благодаря! Поздрав и от мен!🙂 -
Не знам какво да напиша Роси,всички под мен са го казали.Страхотия.Поздрав най-сърдечен.
-
Винаги оставям твоите творби за десерт! Дълго време след прочитането им енергетиката на творбата напомня за себи си. Точно като дъжда! Може и да си въобразявам , но чрез капките на дъжда Бог дарява понякога радост , понякога болка и тъга (и вали , вали до пречистване). Дори съм чувствал и безразличен дъжд ! Той е най подтискащ! Роси много радваш ! Благодаря!
-
Благодаря, Зиги! Аз все си мисля за преражданията, дали някои сънища не са спомени останали от минал живот!? Дали се връщат във вид на сънища, за да ни напомнят? 🙂
Благодаря, misha_sll ( Славея Лунова )! Радвам се, че сте на страницата ми!
Така е, di _t (Таня), разказвали са ми, че такъв живот е блато, от което трудно се излиза.
Иве, радвам се да те видя тук! Благодаря ти за хубавите думи!
Tangerine ( Самовила), напълно съм съгласна - трябва да се дава гласност. Много млади момичета попадат в капана от неинформираност и заблуда! -
Хубав разказ, добре е да се дава гласност на тези наболели проблеми.
-
Роси, поздравления и от мен! Абсолютно съм с коментарите преди мен. Много хубаво пишеш, картините се сменяха пред очите ми...И да, при теб е само разказ, при героинята ти - сън, но за много това е живот..
-
Добре е,че е било сън.
Иначе е тежко и гадно... -
Браво! Напълно съм съгласна със Зиги, образите са наистина много живи.
-
Роси, много хубав разказ, толкова са живи и истински описанията ти.. а това със сънищата винаги пък ми е любопитна тема. Има някои реалистични сънища като този, после като се събудиш и си в шок първоначално, докато се опомниш, че е било сън. И после непосредствено почвам да се питам - сън ли е или реалност, и кое е всъщност реалността и кое съня (много философски почнах, излизам извън темата), ама така де. Много ми харесва как разказваш! 😊 Браво!
-
Благодаря, Миночка! Работех в една индустриална зона и там имаше много проститутки. Често пусках някои в ресторанта си, да се стоплят и да пият кафе. В другите ресторанти не ги пускаха, за да не им уронват имиджа. Гледах ги как стоят под дъжда и се питах " Колко ли отчаян трябва да си, за да направиш такава крачка, към дупката! "
Точно това исках да кажа, Младен! Колкото и да е кален един дъжд, той все пак прочиства. -
За едни е сън, за други мрачната реалност на най-древната професия. Но дъждът наистина измива греха. До следващия дъжд! Хареса ми.
-
Много увлекателно ,силно и тъжно.Ведях картината, дъжда, хареса ми!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
