9 апр. 2021 г., 21:17

Мрачен дъжд 

  Проза » Рассказы
624 8 23
3 мин за четене
Валеше проливно. Едрите капки дъжд се удряха в прозореца, подобно на прилепи които напираха да влязат в стаята. Дрънчаха по ламаринения перваз, като палки по мембраната на барабан. Всяка капка приличаше на малък войн, тръгнал на военен поход. Спускаха се стремглаво към земята, готови да победят. Някои яростно се удряха в стъклото и се разбиваха на малки капчици, които се плъзгаха по гладката повърхност. Други като куршуми се забиваха в земята копаейки пръстта, за да стигнат недрата ѝ. Гръмотевица разцепи небето. Сякаш отключиха вратата на Ада. Кънтежът от нея звучеше като подрънкващи ключове. Там горе, някой се беше разсърдил на света и сега изсипваше яростта си.
Ева седеше гола до прозореца. Чу захлопването на вратата. Поредният клиент си тръгна. Още усещаше ръцете му по тялото си. Пияният дъх смесен със слюнката му изгаряха като въглен кожата ѝ. На нощното шкафче я чакаха заработените петдесет долара. Дъждът ту забавяше барабаненето, ту се усилваше в бесен ритъм. Така валеше и в нея. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Все права защищены

Предложения
: ??:??