27 jun 2009, 15:43

Мрачни спомени

  Prosa
1.2K 0 0
1 мин за четене

 

 

Мрачни спомени

 

 

 

 

Там, откъдето идваше тя, емоциите бяха нещо долно, безполезно, нищожно.

Тя обичаше тези, които трябваше и помагаше на тези, които не заслужават дори един нейн поглед, усмивка и, още по-малко, една нейна сълза.

И всеки път тя се раздаваше, страдаше и чувстваше със и за всички тях. Но това не ги интересуваше.

Те бяха като огромни черни дупки, готови да погълнат цялата добрина, цялата искрена помощ и подкрепя и да я заменят с още толкова по-искрена омраза, болка и ненавист.

След време обаче тя свикна. Техните обиди, подмятания и шепнения се бяха превърнали просто в леко, безсмислено жужене.

В нейното съзнание те съществуваха вече само като едни сенки, блуждаещи и напомняйки й за за миналото - за разочарованието, за болката, за всички онези лъжи за искрено и безкористно приятелство.

И колкото повече време минаваше, сенките избледняваха, мрачните спомени изчезваха и биваха заменяни със радост и нови усмивки.

Но при всяка една мисъл, с всеки поглед на предмет от миналото, сенките се връщаха и поглъщаха ежедневието й.

Но тя се научи да се бори с тях и успя да прекрати мъките си. Сенките изчезнаха завинаги от нейната душа и дните й от този момент нататък бяха наситени с чувства, емоции и само хубави и незабравими мигове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветана Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...