Мрачни спомени

Там, откъдето идваше тя, емоциите бяха нещо долно, безполезно, нищожно.

Тя обичаше тези, които трябваше и помагаше на тези, които не заслужават дори един нейн поглед, усмивка и, още по-малко, една нейна сълза.

И всеки път тя се раздаваше, страдаше и чувстваше със и за всички тях. Но това не ги интересуваше.

Те бяха като огромни черни дупки, готови да погълнат цялата добрина, цялата искрена помощ и подкрепя и да я заменят с още толкова по-искрена омраза, болка и ненавист.

След време обаче тя свикна. Техните обиди, подмятания и шепнения се бяха превърнали просто в леко, безсмислено жужене.

В нейното съзнание те съществуваха вече само като едни сенки, блуждаещи и напомняйки й за за миналото - за разочарованието, за болката, за всички онези лъжи за искрено и безкористно приятелство.

И колкото повече време минаваше, сенките избледняваха, мрачните спомени изчезваха и биваха заменяни със радост и нови усмивки.

Но при всяка една мисъл, с всеки поглед на предмет от миналото, сенките се връщаха и поглъщаха ежедневието й.

Но тя се научи да се бори с тях и успя да прекрати мъките си. Сенките изчезнаха завинаги от нейната душа и дните й от този момент нататък бяха наситени с чувства, емоции и само хубави и незабравими мигове.