Беше топла лятна нощ през 1978 година, най-топлият месец юни, който някога съм виждал. Но да се каже честно, аз още не бях видял нещата от живота. Топлината въздействаше на растителността пресушаваше листата на дърветата, но още бяха зелени и пълни с жизненост. Аз бях само едно 16 годишно момче, което не беше още опитало вкусовете на живота. Седях на балкона като всяка изминала вечер и гледах звездите които си седяха там и само показваха едно далечно минало. Дали сега ги има там на небето или вече ги няма, избухнали преди няколко десетки, хиляди години?Нищо, те бяха тъй красиви, тъй загадъчни и недостижими, най-добре ги описвах като хората, да те приличаха на човеци които живеят в различен свят и време. Носталгията ме обземаше, но тя бе красива, не бих сравнил някакво чувство като грозно и красиво, но то наистина беше. Бях се отделил от щастието и жизнеността, но само аз ги познавах, само аз знаех какво богатство са те, а хората, те само го показваха като манекени.
И така аз седях на е ...