Звяр

     Луната уморено плуваше в тъжните му очи. „Еби му мамата! Никога не ми се е получавало от раз“. Кръв на едро закапа от дясното му ухо. Той превъртя барабана  и  рязко го изтегли встрани. „Слава Богу ! Има още един патрон“. Дръпна петлето назад и навря дулото на револвера в слабините си.

     Цял живот си беше патил от проклетия мистър Х. Последва метален рязък крясък, но изстрел не се случи. Вместо това от начумерените облаци заваля обилно. Огромни капки грижливо измиха лицето му. Раната не беше опасна. Подухна лек ветрец. Мъжът бавно се изправи на крака и захвърли пушкалото в тревата.      

     На лицето му горяха огромни кристали, вдъхна  и улови миризмата на женска плът.  Леко приведен хвана отново пътеките на греха.

СО19062019Сл