25 nov 2008, 18:32

На гости при Гар Ван 2

  Prosa » Relatos
698 0 2
1 мин за четене
 Едно

Ко Та Рак се събуди рано сутринта към 11 часа преди обед, протегна се и отиде в кухнята, за да закуси нещо. Там завари Гар Ван и Но Щен Вълк да хапват филии намазани с някаква зеленикаква субстанция.
- Добро утро - поздрави той - Какво е това?
- Добро утро - отвърна на поздрава му Гар. - Филии със сладко. Искаш ли?
- Ми да - с удоволствие се съгласи котакът.
- Добр'утро - каза Но Щен Вълк, който чак сега преглътна, а както всеки знае - не е хубаво да се говори с пълна уста, за да не си изплюеш яденето без да искаш.
Няколко минути по-късно, след като омете филията и си облиза лапичките, Ко Та Рак каза:
- Ммм, вкусно е, но вкусът е малко странен. От какво е сладкото?
- От маруля.
- ...?! - възкликнаха Ко и Но в дует.


Две

Първи студ, първи сняг и макар че зимата още не е дошла официално - вече напомня за себе си. След като се мота не малко време навън Гар Ван се прибра и изтупвайки снега от качулката си се насочи към камината, за да запали огъня. Тя е родена на много по-топло място, където снегът и студът са рядкост, за това и не е свикнала с тях, но пък смята, че е добре да си калява волята и често се мотае навън, когато е студено.
На дивана в хола си завари Но Щен Вълк прилежно увит в дебело одеяло, като от него се подаваха само ушите, очите и върха на носа му.
- Ха?! - възкликна Гар Ван. - Защо си се опаковал така?
- Мразя да ми е студено - отвърна Вълк.
- Но ти имаш толкова хубав и дебел кожух, който би трябвало добре да те топли! - не без основание отбеляза тя.
- Да, но мразя да ми е студено - повтори вълкът.
- Хм... - замисли се Гар. - Ти не беше ли роден някъде далеч на север, където е много студено и не си ли свикнал със студа?
- Да, в полярния кръг - потвърди Но и потрети. - И точно за това мразя да ми е студено!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...