НА ИЗПИТ

     Без политическите науки не можем. Човек трябва да е наясно как е създаден светът, кои сили го бутат и как по-правилно да дава своя принос за общото благо. Тези науки винаги са били едни и същи, независимо че в различните времена са ги чели по различен начин. Винаги с уверението за правдивост и винаги целта е била да се насочи свободното мислене на гражданина в правилната посока.

     Каленият в битки неуплашим студент задължително минава през могъщата школа на тези структуропределящи, електродвижещи и пътеводни източници на познание. Стъпил на тях, той вижда по-вярно живота и вече може да си обяснява другите, по-незначителни неща, като гравитацията например.

     Разбира се, израстването е трудно, за всекиго индивидуално и съпътстващите го препятствия се преминават с променлив успех. Възможно е съответният професор, в пристъп на великодушие, по време на изпит да отсече:

     - За да не си помислиш, че имам отношение към теб, ще ти поставя тройка, но за да не помислят същото колегите от катедрата, ще ти напиша четворка.

     Този не особено славен случай не ме прави борец против тоталитаризма – просто е признак на несериозно отношение от моя страна, но пък има друг един, за който се сещам с особено умиление. И двата идват от едни по-стари времена, които сега са отричани изцяло, особено от хора, които са се възползвали от тях или такива, които не ги познават изобщо.

     Зимата в северна България винаги е студена, но като че ли този път беше и сърдита. Семестърът беше започнал и така бяхме подгрели (от учене, разбира се), че физическото страдание беше сведено до едно просто и почти незабележимо усещане.

     Като част от подготовката за някои от изпитите (където може), беше създаването на неформална обстановка. Имаше една по-малка зала в другия корпус, топла и с мека мебел, която предлагаше отпускаща атмосфера и възможност за по-задълбочено и творческо вникване в дебрите на учебния материал. С преподавателката бяхме договорили часа и реда на протичане на изпита. Деликатно бяхме наредили в края на масата бразилско кафенце, бонбонки „пияни вишни” и кόличка – все дефицитни неща за времето, но не и в този случай!

     Започна си изпитът. Влизащите нетърпеливо изчакваха реда си, защото и в двора и в коридора си беше еднакъв студ, а после не бързаха да излязат. Сякаш искаха да акумулират повечко топлинка, която да им стигне до вечерта, когато тържествените тостове вече щяха да стоплят душите на успелите.

     Дойде и моят ред. Теглих билет. Мъдрувах известно време върху отговорите. Настана време, и като започнах... Колко е било вярно, не знам, но бях в стихията си, редих ги, както намерих за добре, а когато прецених, че съм изкарал и аз за участие във вечерния тост, замлъкнах като древен философ пред завършен ръкопис.

     Тогава се огледах за ефекта от моето представяне. Потърсих преподавателката за оценка, а тя, милата (кой знае кога е станала сутринта и откъде пътува), постоплила се малко и се отпуснала на фотьойла като коте край домашна печка. От тишината се пробуди и промълви леко притеснена:

     - Добре изложихте материала, колега, но имате някои пропуски и затова ще Ви поставя пет и половина.

     Светкавично излетях от залата с попълнена книжка и, странно, но навън не усещах студ.

08.ХІІ.2013