НА КАЗАНА

(Джибри)

      Много песни са се изпели в чест на огнения дух на българина. Много чаши са се изпили в негова прослава. Онзи огнен дух, който затворен в бутилка, придава количествен израз на националната гордост, и който, веднъж пуснат на свобода, и поет на бавни юнашки глътки, заличава преградите и ни води към съвършенство. Онази кехлибарена течност, чиито първи капки са се вливали и текли в кръвта на българина столетия преди великите географски открития и осъзнаването на света от много други народи. През онези далечни векове, когато още непроходилите империи и днешни супер-сили са се лигавили с пиклива бира, непреклонният балканджия е сломявал като огнедишащ дракон демони, орди и рицари, дръзнали да се мотаят в краката му.

      Това пишат историците, но каква е тайната, здравата основа на непреходното величие. Има ли тук скрит код, послание, предавано през поколенията? И кому е дадено да го разчете правилно? Не идва ли то от дълбините на старите традиции? Същите тези традиции, които, макар и малко позабравени днес, са нашата врата към бъдещето. Те са част от нашата идентичност, правят ни различни и винаги променят ритъма на сърцето, въпреки честата ни съпротива и споровете с по-младото поколение.

      Човекът е част от историята. Винаги с много или с малко всеки от нас участва в сложния химически състав   на   своето   време   и   променя  свойствата  му.

      И този, който е наливал основите, и този, който по-късно ги е разграждал. И винаги последният е бивал прав, без да се сеща, че зад него идват нови съдници, че всичко се оценява, а мерните единици се менят според модния за сезона вятър.

      Дойде и моят ред да стана атом в сложната молекула на разноликото ни общество. Винаги съм се питал защо и как сме оцелявали през хилядолетията – няма логика, но е факт! Удовлетворителен отговор намирам в опита на предците и се стремя да подбутвам напред тези малки нещица от завещаното, до които се усещам в час.

      Реших, че моят принос ще е най-ценен в областта на дестилирането, по-просто казано: варенето на ракия. Всички възхваляват духовните извисявания на българина, но винаги пропускат опасностите и трудностите, вплетени с преживелиците при осигуряването му. Тънка работа е това, деликатна. Хиляди фактори трябва да се отчитат: годишен сезон, материал, температура, захарност... Върховен момент е процесът на самата дестилация. Много традиция има тук и всеки ненаучен урок често води до реален неуспех.

      Като за първи път, емоцията беше голяма. Отдавна напуснал малкото подбалканско градче, със силно променени навици, обичах да се отбивам при все по-оредяващата група близки хора. Теглеше ме не толкова носталгията, колкото неясното тайнство на техните познания и отношения. Имах всичко в големия град, но нещо все не достигаше и към което поглеждах понякога. Все едно търсех липсващата подправка на моя живот.

      Досадих на всички: на казанджията – да ме вмести в графика (естествено, събота след полунощ!), на съседа – да даде ремаркето и старата „Варшава”, на братовчеда – да провери дали са измрели мушичките в кацата. Като теглиш чертата, литър домашна ракия излиза по-скъпо от средна ръка купешка. Пътните си вървят, така или иначе. Казанджията си взима таксата, че и малко отгоре. Братовчеда си го черпя за здраве. Дървата за огъня съм ги купил от преди. Само съседът се съгласява, вместо пари за гориво, да събера останалите след варенето джибри и да му ги дам за кравата. Понеже е зима и животните имали нужда от разнообразна храна, а джибрите били идеални за това.

      Харесвам тези часове, прекарани на казана. Там се събират всякакви хора и всеки носи по нещо от себе си: приповдигнато настроение, надежда за добър рандеман, но най-вече нещо за печене на жар. Домашно, разбира се! И вкусно. На казана задължително се пие червено вино. Също домашно. Нагорещените тухли създават нужния уют и стоплят уморените кости по-добре и от най-модерния терапевтичен център. При това без допълнително заплащане. Хем приятно, хем практично.

      Независимо от часа, все някой ще намине:

      - Я да видим каква ракия си направил тази година! – ще каже първият, а ти, засегнат на гордост, няма да му откажеш да я опита. Нищо, че прясната съдържа метанол и е вредна, а той няма да се задоволи само с една. Друг ще се направи, че търси някого по работа, трети ще си записва час...

      Няма скука. Пред четирите казана кипи дейност. Един се презарежда. Старите джибри се вадят и отделят навън, а новият материал изпълва прилежно измития все още топъл меден съд. От другия току-що е потекла равномерна струйка от огнен първак. Третият е вече успокоен и приключва с 30-градусови патоки. Скарата с мръвки излъчва неустоим аромат от последния. Минавайки покрай малката масичка в ъгъла, си взимаме по мезе и вдигаме чашка за наздраве. Навън се излиза само за дърва и по някои естествени наложителности.

      Вече приключвах. Пълните туби ме чакаха на изхода, сметката беше предварително оправена, а натежалите от умора клепачи настойчиво си мечтаеха за тих разговор с меката възглавница. Довършвахме си приказката с новите ми съмишленици, когато някакво шумолене отвън привлече вниманието ни. Изскочих набързо. Тъмно и студено, куче не се вижда. Само някакъв чичка с вила и ръчна количка усърдно товари от моите скъпоценни джибри.

      - Какво правиш бе, байно? – питам, все още спокоен. – кой ти каза да пипаш тук?

      - Помислих да не ги е изхвърлил някой – отвръща ми нагло-спокоен той. – и за да не се похабят, реших да ги взема за моята кравичка.

      Че и убедителен! Спонтанно минал оттук в пет сутринта, с инструменти и едно „Добро утро” да не каже! Усетих, че започвам да се ядосвам.

      - Остави го да си ходи. - ходатайства ми един събеседник от вътре. – Скоро приключвам. Изчакай малко и вземи моите, не ми трябват.

      Това внезапно благородство ми дойде ободряващо. Разсея съмненията ми в утрешния ден. Остави настрани някои припламнали недоверия и спаси остатъка от едва започващия ден. Напрежението избледня с нощта и всеки пое по пътя си. Една стара традиция си намери нов приятел в мое лице и през всичките следващи години се радваше на моите все по-благодатни усилия.

      Чувате ли как шумоли? Току що съм наточил една кана от бурето. Миналогодишна. И сипвам в чашите. За Ваше здраве!

08.01.2014