Много неща ми се иска на глас да ги кажа... Ала нямам сили дори да ги напиша... Но как... боли от тази любов... и колко ли изтъркано звучи... В този миг, сякаш всичко, което кажа или напиша, е просто едно бяло петно на сивия фон на ежедневието ми... There is no joy without you, може ми искам да кажа... а може би просто искам да кажа, че нямам какво да кажа... Много мисли ми се въртят в главата... може би просто защото съм слаб... Много неща ми иска душата... може би просто защото без теб все едно ми го няма единия крак... На земята... безпомощен... виждам отражението си в калната локва... и една гореща сълза раздира гладката ù повърхност... Сърце, обвито в лава... безмилостна самота заледява душата ми... Просто, защото ми липсваш... Тъжен... просто защото нямам сили да повярвам в себе си... пък камо ли в теб...
ДОВЕРИЕ
СТРАСТ
ЛЮБОВ
...
Неща, които са все за теб... заедно с кървав подарък - живота ми... Няма по-истински подарък от този - такъв, който се носи сам в себе си...
Думи, израз ...