Много неща ми се иска на глас да ги кажа... Ала нямам сили дори да ги напиша... Но как... боли от тази любов... и колко ли изтъркано звучи... В този миг, сякаш всичко, което кажа или напиша, е просто едно бяло петно на сивия фон на ежедневието ми... There is no joy without you, може ми искам да кажа... а може би просто искам да кажа, че нямам какво да кажа... Много мисли ми се въртят в главата... може би просто защото съм слаб... Много неща ми иска душата... може би просто защото без теб все едно ми го няма единия крак... На земята... безпомощен... виждам отражението си в калната локва... и една гореща сълза раздира гладката ù повърхност... Сърце, обвито в лава... безмилостна самота заледява душата ми... Просто, защото ми липсваш... Тъжен... просто защото нямам сили да повярвам в себе си... пък камо ли в теб...
ДОВЕРИЕ
СТРАСТ
ЛЮБОВ
...
Неща, които са все за теб... заедно с кървав подарък - живота ми... Няма по-истински подарък от този - такъв, който се носи сам в себе си...
Думи, изрази, празни редове в този час.
Любов, тъга и щастие - това е било писано за нас.

Горещи целувки,
страстни милувки...
Забелязах втренчения ти поглед... горещата ти усмивки разби оковите в сърцето ми...
освободи ме,
а сега ме уби...
Възроди ме
и после ме целуни...

Все още искам много неща да кажа... и пак нямам сили,
сякаш мога само да ги докажа... с моите думи мили...
Но какво ли разбра ти,
дали повярва, ми кажи...
Нима мислиш, че преувеличих...
не - дори малко тъга само в себе си скрих...

И какво ли искам толкова да кажа... а не мога... какво ли толкова изпитвам... че чак умът ми да зацикли... да изгубя ясна представа...
за моите думи и мисли... Решения... нетрезва глава... Липса на разум... Характерно е откак съм с теб...

Просто искам да знаеш,
че щом сутринта се събудиш,
може за мен да нехаеш,
но любовта ми няма да загубиш...

Обичам те, толкова... силно... толкова истински... толкова болезнено... чак нездравословно... Но просто така се получи - ти точно в сърцето ми улучи... И все пак любовта на много ме научи... на много болка и страдания... на много радост и щастие... но най-вече... Показа ми какво е чувството да ми се иска да изкача планина, да преплувам река, да не ям, да не пия вода... само ти си, мила, за мене ЛЮБОВТА!!!