На П.П. Славейков
Не те харесвам
може би защото имаш същото име като дядо
а той така ми липсва
и много ме боли
не те харесвам и защото
концепцията за живота и смъртта
винаги включва самотата
която за теб е необходимост
но мен вече ме страх да спя нощем сама
и моята необходимост
в момента е в Германия
не те харесвам
и плашиш ме малко
когато говориш за смъртта като избавление
и направо те мразя
че си толкова слаб и сякаш предал се
обаче
обичам историята за красавицата и звяра
и ти завиждам
защото аз все още си нямам моя
Мара Белчева
която да ми е опора
и да ме обича
въпреки недъга
с която да скандализираме обществото
и да бъдем странни
ама заедно
особено обичам историята
за това как ти е помагала да пишеш
когато ръката ти упорито е отказвала да се движи
в това
аз никак не виждам самотата
или нейната необходимост
не те харесвам
защото имаш любов
и въпреки това живееш в своя вечен „Сън за щастие“
и съм сигурна
че още чуваш плача на луната
и знам че дори и да отричаш безмерното щастие
понякога молиш нощта да бъде тиха
защото сълзите й заглушават песента на щурците
и усмивката на живота угасва
Странно, че мъжът с име на славей
сутрин си тананика най-тъжната песен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаела Todos los derechos reservados
