Не те харесвам

може би защото имаш същото име като дядо

а той така ми липсва

и много ме боли

не те харесвам и защото

концепцията за живота и смъртта

винаги включва самотата

която за теб е необходимост

но мен вече ме страх да спя нощем сама

и моята необходимост

в момента е в Германия

не те харесвам

и плашиш ме малко

когато говориш за смъртта като избавление

и направо те мразя

че си толкова слаб и сякаш предал се

обаче

обичам историята за красавицата и звяра

и ти завиждам

защото аз все още си нямам моя

Мара Белчева

която да ми е опора

и да ме обича

въпреки недъга

с която да скандализираме обществото

и да бъдем странни

ама заедно

особено обичам историята

за това как ти е помагала да пишеш

когато ръката ти упорито е отказвала да се движи

в това

аз никак не виждам самотата

или нейната необходимост

не те харесвам

защото имаш любов

и въпреки това живееш в своя вечен „Сън за щастие“

и съм сигурна

че още чуваш плача на луната

и знам че дори и да отричаш безмерното щастие

понякога молиш нощта да бъде тиха

защото сълзите й заглушават песента на щурците

и усмивката на живота угасва

Странно, че мъжът с име на славей

сутрин си тананика най-тъжната песен.