16 abr 2016, 22:42  

След теб

  Prosa
590 0 0

---

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Петров Todos los derechos reservados

Това стихотворение посвещавам на най-добрите си приятели, които много обичам и не бих изгубил за нищо на света. То по-скоро е ориентирано към приятели-ученици и студенти.

Миналото лято трябваше да избера между два университета. Макар единият да беше примамлив, записах в този на моите приятели, за да бъдем сега заедно всеки ден (и дори живеем в едно общежитие на съседни етажи и няколко метра един от друг)! Днес обаче не можахме да се срещнем, каквито дни и преди е имало и които дни ме карат да се чувствам тежко. И ето какво успях да съчиня.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...