Н А  С Е Л О     2005 Г.

На село съм. Първите слънчеви лъчи ми галят лицето. Хубаво ми е. Постепенно идвам на себе си и сладко се усмихвам на първия селски слънчев лъч. Раждам се. Раждам се след Ада, в който бях. След... като оживях.                                                       Ако Родината си бях предала, едва ли щях да бъда наказана по толкова жесток начин. Родината си!

Ей това жълто и топло селско слънце, изключително гальовно, ако на него му бях изменила, пак щях да получа капка, капчица снизхождение. Пак щях...                                                                                                                                      Траките тракат по селския път. Любимите ми траки - заместват за секунди преживяното от мен.

Селото грее пъстро и топло. Мирише. Всички звуци долитат до мен - живи и истински. Изпълват ме. Старата ми майка седи до мен и ме успокоява по своему. Душата ми, изтъжила се най-напосле, се разплаква на глас. Селото се умълчава.

                          Стефка Галева

                          с. Гарван      Гр. Санданси