Застинали влакове, пропуснати мигове, цигара, забита в пясъка. Как бързо я дърпаш, а минаха толкова много години. Не, пак не отидох, където ти бях обещала. Не, пак не последвах мечтите си. Да, знам, ще ми викаш, но просто без теб съм такава. Не, не е страх, ти не разбираш. Просто животът, той... Не, не ме е пречупил, не смей да го казваш! Това нашето бяха детски мечти, а сега съм жена. Имам работа, сметки и куп отговорности. Не клинча, това е реалът. Не ми се усмихвай така иронично, ако ми кажеш страхливка, ще те наритам. Да, помня делфините, и лебеди има още в леденото море. Не, плажа го няма, отдавна е частен. Какъв е животът сега? Не знам, оцеляване. Звуча като лелка? Ами да, отдавна съм побеляла. Цигара? Добре, но само още една. Стига де, не ми се свиди. Подадох на рокери, да усетиш мотора, нали това ти беше мечта... Знаеш ли какви мотори има сега... Там има ли мотори? Жалко. А крила... А оставаш ли си все на 20... Не плача, така ти се струва. Да тръгвам? Не, не искам още! Само още ...