- И така, ученици, запишете си Past Perfect...
- Господине, нека си тръгваме, остават само 5 минути!
- Защо, да не би някоя дама да те чака за среща? Или пък вкъщи? - учителят се усмихна лукаво.
- Наистина трябва да тръгвам...
- Запишете и това...
- Може би господинът няма среща или пък няма кой да го чака вкъщи, та затова не бърза - обади се тя от дъното на стаята и се усмихна също толкова дяволито.
- Добре тогава - той остави учебника на бюрото си - Всички да си тръгват... Освен госпожицата на последния чин, на която изглежда й е все едно.
- Защо мислите така, господине? - тя се престори на изненадана.
- Сигурен съм - намигна й той и изчака другите да си тръгнат.
- Е? - попита тя накрая - Защо ме задържахте?
- По принцип не съм те задържал, а просто позволих на другите да си отидат по-рано...
- Но не и на мен. ...