Надникнеш ли ведъж в заровените отдавна, почти забравени отломки на нищожното, страхливо взрян в небитието на възможното. Разровиш ли огнището със стара пепел разпиляна от забрава. Въглените ако съживиш, загаснали от преди сто години, едва съхранили спомена за топлината. Яркото е посивяло, изтерзано от доверие, изтляло от предателства. Не откопавай гробницата! Подмини я! Телата отдавна са разядени и само тежък аромат на гнили чувства се долавя. Гледката по-грозна от Смъртта и по-страшна от Чистилище. Камъкът недей отмества! Там е тъмно и ще се загубиш. Потънеш ли до дъното на езерото с черните, катранени води, с лепкавите пипала на стремето, ще те погълне и ще те боли. Ще се погубиш... Вслушай се в риданието на ранена врана, следвай ехото на вятъра, бягай надалеч, към светлината! Надникнеш ли ведъж... Злокобно, древно заклинание ще тегне над сърцето ти! Разтуриш ли спокойствието, ще бъда тежко наказание... и най-чистото ти откровение!
©Екатерина Глухова
28. Ноември 2019г.
© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados