Седим си с Митето комшията на пейката, никому лошо не сторваме - освен на времето. Убиваме си го с наслада, че ей сега снахите ще ни пратят до детската кухня и отиде свободата. Нейде отдолу се задава Пеньо, дето работи в едно министерство. И хубаво работи – оправи си човекът положението. Пък и на родата.
- Мите, - викам – абе нали започнаха борба с корупцията, що Пеньо е още навън? Нали рекоха, че тая борба става приоритетна за чиновниците? Ще ликвидират корупцията?
Пък Митето се хили:
- И какво – чакаш да започнат масови самоубийства? Тяхната е като при депутатите – първите четири години по тарифен план всички влизащи неща са безплатни.
А до нас тежко се отпуска Кольо от другия вход. На море бил. Разправя ни:
- И на плажа – хаос. Моя ръка, неин крак... Пък вечер става една! Поръчваш за момичето бутилка водка и краката й започват да водят самостоятелен живот. Пие народът вечер, спи до обяд, после запълзява за освежаващи бани... Един реши да не пие, хвана се на бас за десет бутилки уиски, че повече нито глътка. Та като спечели – намериха го по необясними причини в шадравана на площада. Пък съседът от 202 стая последната сутрин пиян се сбил с огледалото. И бил нокаутиран.
Митьо вдига вежди:
- Абе, ти успя ли поне морето да видиш?
- Аааа, видях го, топнах се даже. За какво бих толкова път чак дотам, а? Пък ти пътя да видиш... Край на романтиката, край! Няма място на магистралата, където човек просто да може да поговори с момиче...А на плажа се запознах с една хубава жена... И рекох да се представя като ерген. Направо в джоба смъквам халката... Ама тя като запънала... А оная ме погледна, уплаши се от мърдащата ми ръка и направо побягна...
Кольо става и отива да почива от отпуската. Нали му остава цял ден вече. А ние с Митето тръгваме за детската кухня. Дали пък децата не станаха злояди, защото ги увещаваме, че като ядат повече – по-бързо ще порастат?
© Георги Коновски Todos los derechos reservados