Седим си с Митето комшията на пейката, никому лошо не сторваме - освен на времето. Убиваме си го с наслада, че ей сега снахите ще ни пратят до детската кухня и отиде свободата. Нейде отдолу се задава Пеньо, дето работи в едно министерство. И хубаво работи – оправи си човекът положението. Пък и на родата.
- Мите, - викам – абе нали започнаха борба с корупцията, що Пеньо е още навън? Нали рекоха, че тая борба става приоритетна за чиновниците? Ще ликвидират корупцията?
Пък Митето се хили:
- И какво – чакаш да започнат масови самоубийства? Тяхната е като при депутатите – първите четири години по тарифен план всички влизащи неща са безплатни.
А до нас тежко се отпуска Кольо от другия вход. На море бил. Разправя ни:
- И на плажа – хаос. Моя ръка, неин крак... Пък вечер става една! Поръчваш за момичето бутилка водка и краката й започват да водят самостоятелен живот. Пие народът вечер, спи до обяд, после запълзява за освежаващи бани... Един реши да не пие, хвана се на бас за десет бутилки уиск ...