9.04.2021 г., 9:03

Нашенски си работи

639 3 3
1 мин за четене

Седим си с Митето комшията на пейката, никому лошо не сторваме - освен на времето. Убиваме си го с наслада, че ей сега снахите ще ни пратят до детската кухня и отиде свободата. Нейде отдолу се задава Пеньо, дето работи в едно министерство. И хубаво работи – оправи си човекът положението. Пък и на родата.

- Мите, - викам – абе нали започнаха борба с корупцията, що Пеньо е още навън? Нали рекоха, че тая борба става приоритетна за чиновниците? Ще ликвидират корупцията?

 Пък Митето се хили:

- И какво – чакаш да започнат масови самоубийства? Тяхната е като при депутатите – първите четири години по тарифен план всички влизащи неща са безплатни.

А до нас тежко се отпуска Кольо от другия вход. На море бил. Разправя ни:

- И на плажа – хаос. Моя ръка, неин крак... Пък вечер става една! Поръчваш за момичето бутилка водка и краката й започват да водят самостоятелен живот. Пие народът вечер, спи до обяд, после запълзява за освежаващи бани... Един реши да не пие, хвана се на бас за десет бутилки уиски, че повече нито глътка. Та като спечели – намериха го по необясними причини в шадравана на площада.  Пък съседът от 202 стая последната сутрин пиян се сбил с огледалото. И бил нокаутиран.

Митьо вдига вежди:

- Абе, ти успя ли поне морето да видиш?

- Аааа, видях го, топнах се даже. За какво бих толкова път чак дотам, а? Пък ти пътя да видиш... Край на романтиката, край! Няма място на магистралата, където човек просто да може да поговори с момиче...А на плажа се запознах с една хубава жена... И рекох да се представя като ерген. Направо в джоба смъквам халката... Ама тя като запънала... А оная ме погледна, уплаши се от мърдащата ми ръка и направо побягна...

Кольо става и отива да почива от отпуската. Нали му остава цял ден вече. А ние с Митето тръгваме за детската кухня. Дали пък децата не станаха злояди, защото ги увещаваме, че като ядат повече – по-бързо ще порастат?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...