17 jun 2010, 1:04

Наздраве!

  Prosa
1.3K 0 0

Да не мислиш, че не искам? Да чуя мислите ти, полета на птиците, усмивката на детето, къдрицата на дъщеря ти? Да чуя как пада върху засмяната ù кожа, моята кожа, да видя дните ти, да сънувам мечтите ти, да пребия страховете ти, да те накарам да вярваш, че ги няма, да ти подаря щастието и радостта, да лежа върху смеха ти, да те целуна с мигли, никога да не се повтори! Да го затворя дълбоко, да изпъдя спомените, да ги заключа, да ги изрежа като с бекспейс, да върнем пространството на времето, да изличим улиците, стаята, небето, да не искам онзи ден, в който се опитах да ти покажа света, а ти не го взе, не и моя.

Да напиша приказка. За теб. Да разбереш.

Да разбереш, че не само аз го мисля. Да разбереш, че аз повече няма да мисля.

Искам само да си щастлив. Много.

Изкривих себе си, за да ме имаш. А ти ме пусна. Изгубих си ластика.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...