26 ene 2016, 12:22

...Не е грях...(Пета и последна част) 

  Prosa » Relatos
394 1 2
4 мин за четене

 

Не е грях...!(Пета и последна част)

                    ...                                                                 
 

-Аз мисля, че съм излишна и ще си тръгвам...-обяви Мишел-Обади се, къдрокоске-обърна се тя към Софи.

 

Няколко мига по-късно


-Можем ли да говорим, кукличке-тя кимна и отбеляза.

-От много години насам не сте ме наричал кукличке! –погледна го в очите тя.Щом чу това, той се разплака и промълви:

-Знам, че дълги години бях мъртъв, знам че причиних на вас и майка ви най-голямата болка.Това е грешката на живота ми, но миналото не може да се промени, може да поправим настоящето и аз се нуждая...-спря се той, после коленичи пред нея, Софи хвана ръцете му, невярващо и и го попита:

-Татко, какво правите?!-Адеан продължи:

-Нуждая се да ми простите за всички тези години, обречени на нещастието да се живеете без баща!Простете ми за моят страх и за моето отсъствие!Простете ми, че ви излъгах и избягах от отговорността...!Не знаете колко съжалявам!Как се обвинявам за това, защото тогава не избягах само от дълга, но и от любовта ми към вас, излъгах и себе си, защото...много ви обичам и не го показах на никой от двама ни!Обичам ви...вие сте моята принцеса, моята кукличка, моето слънчице...

В този момент тя разбра, какво трябваше да последва.Двамата плачеха.На мига Софи го прегърна с думите:

-И аз те обичам, тате...

Минута по късно, тя заговори:

-И това не беше най-голямата ми болка все пак...!Най-голямата...я изживявам сега.

-Но, какво ви се случва момичето ми?!Кажете ми?!Познавам ви, въпреки всичко и усещам, че нещо ви тежи много...

В момента, в който Адеан чу цялата история, той отново се разплака и каза:

-Не дъще, не е грях!Няма как да е..., Себас е мой син и винаги ще е така, но...

-Какво не е...?!-запита тя недоумяващо и учудващо.

-Трябва да говоря и с двама ви!Вчера вечерта, Себас ме попита за това и аз премълчах, но ако знаех защо ме пита...щях...

-Какво е станало татко?!Какво ви е питал Себас и какво не сте му отговорили?!

-Когато се запознах с  майката на Себастиан, тя вече имаше двегодишно дете от предишният си брак.Четири години по-късно когато Дани и аз се оженихме, осинових малкият Себас...


Малко след това, същата вечер...


       Мама Мария и татко Адеан, хванаха ръцете на децата си, съединиха ги и благословиха съюза им.В този миг Софи и Себас се целунаха и се прегърнаха, така както никога досега...!

Веднага след това те прегърнаха и останалите от семейството-Мама, Татко, Тото, Вики, малката Кристин, Мишел.В следващият момент всички до един се засмяха.

-Сестричке!Много се радвам, че се оказа права!-рече Тото.

-Защо?!

-Защото преди време аз ти казах, че нещата в любовта не са толкова прости, а ти ми отговори”...доста пъти нещата се оказват по-прости от колкото си предполагаш...много прости...”-Аз и вики се оженихме, а ти отново откри любовта и не само тази на Себас, но и на цялото семейство...

Тогава Софи го изгледа и той млъкна.Тя завъртя очи.После се усмихна и каза:

-Ела мъник, при мен...-и разтвори ръце за една голяма прегръдка.


Няколко часа по-късно
 

Двамата влюбени, отново споделиха щастието си на бялата беседка.Лежаха прегърнати един в другиго и опиянени!По едно време той се обади и каза :

-Казах ли ти аз хубавото ми момиче, че нашата любов, която е най-красивата и най-изпитвана на света няма как да е грях...!-тогава тя се засмя, погледна го и му отвърна:

-Затова и те обичам, красавецо!-след което признание реши да затвори устата му с целувка.

                                                           ...

 

Известно време след това в града отново се чуха силно, големите сватбени камбани...

 

                                                                                                                                                           ЕПИЛОГ:                

А какво се случи със завистниците и хейтърите?!Знам, заявих че по-късно ще ви запозная с тях, но реших в крайна сметка да не го правя!-Първо-те не заслужават да им се обърне внимание, второ-не си струва точно в този момент, защо?!–Защото, ако всичко беше грях те трябваше да бъдат назовани, но нищо от това, което се случваше е грях.И изводът е че:Няма смисъл да се нарече грях, това което не е грях...!     

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Знаете ли,мисля че вдъхновението ми относно тези герои все още не е приключило и има какво още да се напише, защото винаги следва нещо след нещо изживяно и една история никога не може да се разкаже изцяло...винаги има какво да се добави,но ако някой ден реша да пиша отнжво за тези герои тяхната история със сигурност ще носи друго име...:):):);)

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ако историята не се разви/ваше така и в живота,на дали щях да я споделя точно така по този начин. И не защото няма лоши истории и те не бива да се споделят, а защото мисля че имаме нужда от надежда и вяра,че нещата се оправят, в момента в който това трябва да се случи и особено, когато разказваме чужда история.
    Радвам се, че ти хареса и че преживя историята до края или по точно до този край,има още много...какво да разкажа...
  • Благодаря Имах нужда от щастлив финал. Дано и в живота да е така Нищо не приключило, докато не приключи
Propuestas
: ??:??