Не искам аз да съм бягството от реалността. Искам аз да съм реалността. Не искам аз да съм онзи излишният. Искам аз да съм този, от когото се нуждаят. Не искам аз да съм онзи, който вечно им е крив. Искам аз да съм този, с когото се усмихват. Не искам аз да съм онзи, който се опитва да открадне частичка любов. Искам да съм този, който получава любов. Не искам да съм онзи, който само в снимки се взира. Искам да съм този, който снима. Не искам  да съм онзи, чийто стомахът нервно се свива. Искам да съм този, в чийто пеперуди волно пърхат.Не искам да съм онзи, който вечер в леглото безмълвно, неспокойно се върти. Искам да съм този, който с блажена усмивка леко заспива. Не искам да съм онзи, който тъжни, сиви лирики пише. Искам да съм този от чийто реч само с чудни, шарени думи е пълна.  

Не искам аз да се чудя кога пак ще те зърна. Искам аз да съм онзи, който всяка сутрин ти казва “Ела, за чао и за хубав ден да те прегърна.“