Obra no adecuada para menores de 18 años
Какво е изневярата?
Каква е тя? Какъв цвят има?
А вкусът й какъв е?
Изневярата само физическа ли е? Точно със секса ли е свързана?
Тоест, да изчукаш, да го "туриш", да духаш - това е изневяра, но ако хванеш нечия ръка, погалиш по гърба, докоснеш бедрото - не?
Какво ще кажеш да мислиш за някой друг по време на секс? Не се брои? Хоп, аз съм в къщичка? Да гледаш в очите, да целуваш с ухаещи на кафе устни и да мечтаеш за друга?
Ами виртуалния свят? Да свършиш от виртуален чат разговор. Това е просто игра, мило. Нали? Това не е наистина.
Чувам как се събуждаш през нощта и проверяваш телефона си за нови съобщения.
В тъмнината синкавият екран на мобилния изглежда като точка на радиоактивно излъчване.
Набързо четеш съобщенията и се връщаш при мен в топлото легло, под идиотското одеяло с кактуси.
Мяташ се, въртиш се, въздишаш, докосваш се и знам, че искаш да ме чукаш дълбоко и силно, да ме пречупиш, да се забиваш със стонове, след като си преметнал краката ми на раменете си.
Искаш да ме накажеш за това, че не съм тя, че нея в момента я чука някой друг. И ето че не издържаш и започваш да ме галиш с треперещи от напрежение ръце.
Това не е изневяра, нали, мило ? Все пак ти си тук с мен, но по някаква причина ми се струва, че тя е с нас в стаята.
Целуваш ме по врата, по раменете, по тила, но не ми даваш да се обърна - не искаш да виждаш лицето ми.
Какво ти написа? Какви бутони натиска? Навива те с ключ като механична играчка.
Не е изневяра, когато целувките ти се спускат надолу и ме обръщаш по корем. Въздишам, когато твоят горещ език ме изгаря като нажежено желязо.
Не е изневяра, когато влизаш с едно плавно движение - трепвам от болка, но ти се подчинявам. Тишината се нарушава само от накъсаното ти дишане и звуците от шляпането на кожа в кожа.
Защо мълчиш? Страхуваш се да не ме наречеш случайно с друго име? Нейното име.
Разрядът идва бързо - напрежението е твърде високо. Падаш по гръб с облекчение и после ме прегръщаш с благодарност.
Внимателно се отдръпвам и си вземам душ.
По пътя забелязвам телефона ти, като подло влечуго, притаено на нощното шкафче. Взимам го с отвращение, всичките ти пароли са ми отдавна известни, просто преди не исках да отварям тази кутия на Пандора.
Но след тройката с нейния призрак няма какво да губя.
Отварям Съобщения.
Ето я, твоята тайнствена нощна спътница.
Последното й съобщение: "Напомни ми защо не се чукаме."
„Виж статуса ми“ - добавяш намигащ емотикон.
Статус? Е, и какъв ти е статуса, любовнико?
Отивам на профила ти. Семейно положение "Сложно е."
Да, наистина при нас всичко е сложно. И това не е изневяра, нали, скъпи, просто казваш истината?
Оставям телефона и се връщам при теб, под нашето смешно одеяло с кактуси.
И не е изневяра, когато се събудя сутрин от това, че галиш с език затопленото ми от съня тяло. Правиш го така усърдно, че почти забравям за диалога, който прочетох.
И не е изневяра, когато тръгваш да направиш кафе, след като насила си ме върнал под завивките и след няколко минути ми носиш димяща чаша в леглото.
А после ме гледаш как пия горчивата течност и усмихнат с блеснали очи, пълни със съжаление и вина, бълваш мерзката, омразна дума с буквата "л".
А това вече прилича на изневяра, мило.
Много прилича на изневяра.
© Todos los derechos reservados