23 jun 2020, 7:37  

Не си тръгвай...

  Prosa » Cartas
928 1 0

Бреговете ми – отдавна опустели. Сърцето ми, пулсиращо от дъното на океана. Тъжна песен. Дочул си я…

 

Скрит сред сенките, а всъщност… луна. Бледа, тъжна, но свети в тъмнината…

 

Вихрушката от емоции, запратена към бездната…

 

Още ли съм лавата, криеща се зад камъка в очите ти? Обитавам ли земите на мълчанието ти? Притаяваш ли дъх докато ме четеш? Защото аз…

 

Колко много си казваме на белия лист… строим пътища сред върховете, а в реалността скриваме думите си, някъде между залеза и изгрева, на които се възхищаваме от отдалечените си острови…

 

Споменът за теб… обитаващ едно от нощните шкафчета на съзнанието ми. Уж малък, но заема цялото пространство…

 

 

 

Не е нужно да си тръгваш от мен…

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Есенен блян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...