Всички много си приличаме. Особено в дни като днешния. Еднакви сме в подобни моменти. Всички имаме мнение. Изразяваме го. Спонтанно. Непринудено. Това е хубаво. Правим го многократно. Ежедневно. Съществува и причина. Основателна. Поводът е един. От нов световен ред, до нечувана заради жестокостта си зараза.
Красиво е човек да притежава позиция. Лична. Собствена. Не натрапена. Но и да я отстоява. Вдъхновяващо е, когато безропотно понесеш платената цена за нея. Любовта към свободната мисъл надхвърля многократно страха от загубите заради това, че я отстояваш. Би трябвало. Според мен.
Имам приятели в Италия. Близки. Често се виждаме. Там. Сега можем само да си говорим. Всеки ден. Казаха ми, че при тях са загинали 793-ма човека. За едно денонощие. Последното. Това са няколко самолетни катастрофи. В един ден. В една държава. Не знам дали е истина. И медиите го потвърдиха. По италианските телевизии дават как лекари плачат заради недостиг на сили и кадри. Дори не мога да го коментирам.
Близките ми разхождат кучето си в радиус от триста метра около дома си. Единият от тях работи. Другият си стои вкъщи, но се притеснява за първия. Имат и деца. Нямат нужда от нищо. Държавата се е погрижила. Само искат това по-скоро да свърши.
Трудно човешкото въображение може да си представи беда, която не го е спохождала. Италианците ще се оправят. Обединени са. Отдавна. Стискам им палци! И на българите в Италия пожелавам късмет! Най-вече на моите приятели!
Мисля си за нас. Тук. В България е малко по-различно. По-загрижени сме за последствията след него, отколкото от самия вирус. Защото знаем, че докато ние си броим залците, друг сънародник си брои пачките. Знаем го кой е и пак стоим в партер. Искрено се надявам, този път да ни свърши хляба, та гладната мечка да спре хоро да играе и да започне да удря.
Още сме в началото на кризата. Или просто ще изкараме късмет. Както обикновено.
Днес чета за политика Джамбазки как публично осъжда поведението на депутата Марешки, задето влязъл в парламента с противопаразитен костюм. Джамбазки не го ли хванаха скоро да кара кола много пиян? Дори го чух публично да съжалява. Но сега раздава морал. Съвест по време на чума...
Много ни са лицемерни политиците. Заради изгодата. А ние трябва да се научим да нараняваме, когато някой трупа състояние върху нашия преведен гръб. За да създадем нация. Така, след време, ще може да се възпроизвеждаме и с потомства с безупречно прави гръбначни стълбове.
Нашите министри и други подобни от първи април си пожелали по-високи заплати. Сами си ги гласували. Ето това е позор! „Пир по време на чума.“ Не знам дали е вярно. Ако е, то ние сме пристрастени към слугуването мазохисти.
Премиерът ни става все по-циничен и самоуверен. Гледам, че и глашатаите му го копират. Сега щели да ни ограничават какво пишем. Така се прави. Трябва да взимаме пример от тях. Искат да задушат всяко непокорство, което страхът от болестта не успее. Пробват се. Обикновено става на тяхното.
Ако всичко това е вярно и пак си заровим главата, напълно си заслужаваме последиците от вируса...
Послепис:
„Слабостта на позицията става слабост на характера. Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти.“
А. А.
Послепис на квадрат:
Светът е полудял! Или истината е прозрял! Кучето ми е питбул. Поне много прилича на такова. В социалната мрежа много го харесват, но не и навън. Вече не е така. По улиците всички го разглеждат. От разстояние. И се усмихват. От дистанция. Искат да го докоснат. С ръкавици. Вед днес влезе и в магазин! А бе, да не съм в Италия...
Послепис на куб:
Сега гледам по БНТ 2 служба в столичен храм. Препълнен. Човек до човек. Без никакви предпазни средства. Целуват попове и икони. Спирам да пиша. Не познавам такива думи. Дори папата влиза в празни катедрали. Но ние сме по от папата. Турците си затвориха джамиите, но не и ние безсмъртните. И безмилостните към живота на другите. Пък било то и атеисти. Защото има Бог...
© Константин К. Todos los derechos reservados