8 мин за четене
След известно време Гао реши да се установи за постоянно в Тайван. Беше къде по-спокойно. И имаше шанс да постигне нещо. Нещо в младежкия дух го привличаше и той искаше да го усеща до края на живота си. Беше си намерил момиче, което щеше да го дари с дете. Най-важното за него. Посланията от Макао не закъсняха изобщо. Не бяха особено приятни, но не и напълно обезкуражаващи. В Тайван Гао беше осъзнал нещо съществено, времето нямаше край. Трябваше да не бърза, защото можеше да допусне грешка. Гао беше ходил в Япония при посещението си при своя стар приятел Тодака и беше забелязал, че гробовете на японците са като малки олтари. Това му беше направило впечатление. Сякаш човек можеше да се вмести и наистина да съществува в една микровселена според собствените си закони. Гао беше обигран. Бандата вече напрояваше към триста члена, които дори се занимаваха и с кражби на коли. Друг доходен бизнес, който Гао обичаше. Но той гледаше към Макао, за да прибере още малко. Нямаше представа, че Тодака б ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse