Елизабет седеше на сплескана от честа употреба възглавничка в дъното на стая, пълна с новаци, седящи на също толкова неудобни възглавнички. Иснани им предаваше урок по религия, разказвайки им истории за стотиците превъплъщения на Ну’Ахра през вековете, как се е появявала в мига на най-силна нужда и как ще се появи отново сега, когато са изправени пред най-голямата заплаха. Лизи не вярваше в нищо от казаното, но обичаше да я слуша. Днес обаче дори кадифеният глас на жрицата не бе в състояние да прикове вниманието й.
Вахини бе изчезнала. Никой не я бе виждал от вчера на обяд. Никой не бе чул нищо, не бе видял някой подозрителен да се върти наоколо. На Лизи й се струваше невероятно някой да е чак толкова смел или луд да влезе в храма и да отмъкне жрица, когато стражата видимо бе затегнала контрола и обикаляше всеки етаж и зала, а отгоре на всичкото имаше и гвардейци, присъстващи заради посещението на далшира. Искаше й се да вярва, че просто е излязла, без да каже на никого, но когато гово ...