Елизабет бавно, много бавно издърпа чаршафа, който покриваше мората, за да се прикрие от едната страна. От другата се надяваше параванът да е достатъчен да я скрие.
– Отвита е. – каза Ръдфорд.
Лизи спря дори да диша, но когато страшниците се появиха, изобщо не погледнаха в нейна посока. Вниманието им беше насочено върху разпорената мора, която с незнайно какви сили сега им ръмжеше и съскаше.
– Не знам как успяват. – каза Израри и се наведе да вдигне нещо от земята. Някаква ножичка. Елизабет стисна металния прът здраво с потни длани, абсолютно убедена, че сега вече е разкрита, но жената само я остави на масичката с другите разхвърляни инструменти. – Може би трябва да я обездвижим още.
– Още сребро и ще изпадне в хибернация като другите две. – отвърна Ръдфорд и покри мората с чаршафа, без да прояви и капка интерес към страшните й гримаси. – Трябва ни в съзнание за експериментите.
Израри въздъхна и започна нервно да подрежда медицинските прибори.
– Омръзнало ми е от експерименти. Записах ...