Първа глава

Беше малко преди полунощ и се разхождах по пустите улици на големия град. Да, Ню Йорк си беше голям град и не беше за вярване, че не можех да си намеря забавление. Видях един затънтен бар в края на улицата и се запътих натам. Когато влязох вътре веднага атмосферата ми дъхна на меланхолия. Беше едно от онези места, в които хората ходят за да удавят мъката си, да убият времето, преди да се приберат при семействата си или просто за да намерят някоя окаяна душа като самите тях, за да им прави компания. Седнах на бара и се загледах в огледалната стена срещу мен. От там ме гледаше бледо момиче със силен опушен грим около зелените си очи и напукани устни. Погледът ù беше толкова объркан, но в същото време и изключително спокоен. Барманът се появи след минута. Поръчах си уиски с лед. Запалих цигара, отпих голяма глътка от питието си и потънах в звуците на „Late Night Alumni – Eros”. Цялостната обстановка ме отнасяше някъде далеч от реалността. Харесвам такива места. Никой не го интересува кой си, на колко години си или други маловажни глупости.

-         Искаш ли компания? – чух глас, идващ зад гърба ми. Обърнах се, огледах непознатия от глава до пети и отвърнах:

-          Да, защо не. – Той седна до мен и ме изгледа по същия начин. Не изглеждаше като някой, по когото бих се обърнала, но за разговор беше достатъчно. Имаше малко мършав вид, косата му стигаше до раменете и явно не се беше бръснал от няколко дни. Въпреки това видът му беше задоволителен.

-         Е, какво пием? – попита той

-         Уиски. – той посочи на барабана, че иска от същото.

-         Аз съм Саймън. – каза той след няколко минути тишина.

-         Доун. – забелязах, че давам доста къси отговори. Дори можеше да се сметне за грубо, но според мен разговорът вървеше (доколкото е възможно.)

-         Как момиче на твоята възраст стои в затънтен бар посред нощ. Да нямаш проблеми вкъщи? – не че беше загрижен или му пукаше какво ще кажа, но почувствах, че, ако имаше с кого да споделя, би ми олекнало поне малко.

-         Знаеш ли... – започнах малко неуверено – това е дълга и неприятна история. Едва ли искаш да я чуеш.

-         Хайде, – подкани ме той. – не е като да имаме какво да правим. Може пък и да мога да ти дам съвет.

-         Е, щом настояваш. – поех си въздух, отпих голяма глътка за увереност и започнах извратения си разказ (да, да, знам, но не е като да е по моя вина). – Живея с майка ми и втория ми баща в малък апартамент в близост до доковете. Не е много приятно място за живеене, но съм свикнала. Все пак 17 години живея там. Когато бащата ми почина преди 2 години и майка ми трябваше да се омъжи за този боклук, за да може да помага със сметките, не беше от най-добрите ù идеи. Винаги съм го улавяла как ме гледа, когато се преобличам и вратата е открехната. Тази сутрин премина границата. Той е, меко казано, пиян през цялото време. Даже на няколко пъти беше в болница. Майка ми беше тръгнала за работа и аз реших да си взема душ. Не знаех, че той е още вкъщи. Когато се преобличах, той влезе в стаята и... – Усетих, че устата ми пресъхва.  - и той... – Нямах сили да го кажа на глас. Ако го кажех щях да призная пред себе си , че се е случило.

-         Няма нужда да казваш нищо – изведнъж каза той. – Разбирам какво имаш предвид.

 Не го бях поглеждала от дълго време. В погледа му се четеше, че наистина ми съчувства и разбира. Почувствах се по-добре, поне доколкото е възможно.

-         Благодаря ти, – казах тихо – наистина имах нужда да споделя. Аз мисля да тръгвам.

-         Къде ще идеш сега? – попита ме той.

-         Не знам. – замислих се. – Само времето ще покаже.

 Излязох от бара и  погледнах небето. Звездите се виждаха. Бяха толкова много. За момент ми се прииска да ги преброя, но щом стигнах до десетата се отказах. Тръгнах по улиците, навлизах в по-оживена част на града. След като разказах най-потресаващата и смущаваща част от живота ми на напълно непознат, имах нужда да забравя за всичко това. Дори за една нощ да забравя за жалкото ми извинение за живот. Огледах се бавно. Имах много възможности. Тази нощ щях да забравя всичко, щях да съм друг човек, в друг свят... а нощта едва започваше...

______________________________________________________________