dark_queen
25 el resultado
Вперил поглед в бъднината
и пред теб е нов живот,
сякаш слънцето изгрява
след вечната полярна нощ.
Посока нямаше пред мен ...
и пред теб е нов живот,
сякаш слънцето изгрява
след вечната полярна нощ.
Посока нямаше пред мен ...
449
Ха, хванах те!
Видях те, че плачеш.
Вече знам, че не си робот.
Ха, видя ли!
Казах ти, че ще срутя крепостта ти. ...
Видях те, че плачеш.
Вече знам, че не си робот.
Ха, видя ли!
Казах ти, че ще срутя крепостта ти. ...
619
1
Гледам как те слагат в хладната земя,
застинал в съня на вечността.
Още чувам смеха ти в часовете на нощта
и спомени смътни изплуват сега.
Чаках да се събудя от този кошмар, ...
застинал в съня на вечността.
Още чувам смеха ти в часовете на нощта
и спомени смътни изплуват сега.
Чаках да се събудя от този кошмар, ...
693
1
На престола високо, над всички седя
и гледам със болка и скрита самота.
Чакайки да дойде краят на това,
чакам и се правя по-силна от смъртта.
Искам аз да падна, пътят ще е дълъг, ...
и гледам със болка и скрита самота.
Чакайки да дойде краят на това,
чакам и се правя по-силна от смъртта.
Искам аз да падна, пътят ще е дълъг, ...
813
4
Първа глава
Беше малко преди полунощ и се разхождах по пустите улици на големия град. Да, Ню Йорк си беше голям град и не беше за вярване, че не можех да си намеря забавление. Видях един затънтен бар в края на улицата и се запътих натам. Когато влязох вътре веднага атмосферата ми дъхна на меланхолия ...
Беше малко преди полунощ и се разхождах по пустите улици на големия град. Да, Ню Йорк си беше голям град и не беше за вярване, че не можех да си намеря забавление. Видях един затънтен бар в края на улицата и се запътих натам. Когато влязох вътре веднага атмосферата ми дъхна на меланхолия ...
1171
4
Кървящите ръце, държащи сърцето ти.
Зелените очи, проникващи в главата ти.
Страхувайки се от това, в което се превръщаш -
изцяло загубил контрол.
Отново в началото, отново в пепелта. ...
Зелените очи, проникващи в главата ти.
Страхувайки се от това, в което се превръщаш -
изцяло загубил контрол.
Отново в началото, отново в пепелта. ...
781
3
Никой, на когото да вярваш.
Никой, когото да обичаш.
Останало без надежда,
сърцето ми кърви.
Лицемерни лица навсякъде около мен. ...
Никой, когото да обичаш.
Останало без надежда,
сърцето ми кърви.
Лицемерни лица навсякъде около мен. ...
1105
4
Искам да дишам.
Задушавам се от самотата,
оглушителни крясъци ме преследват
и оставят след себе си тишина.
Ослепяващи видения от неизвестното ...
Задушавам се от самотата,
оглушителни крясъци ме преследват
и оставят след себе си тишина.
Ослепяващи видения от неизвестното ...
800
2
Тръгвам... Незнайно накъде... И вървя, само напред, без да се обръщам, без да се замислям за отминали моменти... Ако затворя очи, ще чуя старите дървета наоколо да шепнат приказки за малките неща от живота. Поглеждам небето, а там облаците изрисуват всичко, което то е видяло. А в шума на морските въ ...
1332
3
Студен вятър обливаше лицето ми. Непозната тръпка преминаваше през тялото ми. В главата ми непрекъснато звучеше някаква песен. Затварям очи и целият ми живот минава на лента. Кадър след кадър осъзнавах, че хубавите неща в живота ми са прекалено малко. Толкова малко, че ако ги пусна само тях, няма да ...
1328
2
Идва краят на нощта, чува се последният писък на страха. Слънчевите лъчи нахлуват през прозореца, единсвенно ъгъла, в който седиш, е тъмно. Ставаш бавно, нямаш вече сили. Отиваш до прозореца и отместваш коприненото перде. Навън имаше хора със щастливи лица, смеещи се и бързащи за някъде. Никой не се ...
854
Отваряш очи и се оглеждаш. Намираш се в гробище. Всички около теб са в черно. Чуваш единственно плача на хората. Вглеждаш се и осъзнаваш, че познаваш тези хора. Ами да! Това са родителите ти, сестра ти и приятелите ти. Какво ли правят тук?
Отиваш при тях, но те не те виждат. Не отговарят на въпросит ...
Отиваш при тях, но те не те виждат. Не отговарят на въпросит ...
1342
4
Мислите ми са разбъркани, всичко е замъглено. Не усещам вече болка, но и не мога да спра да я чувствам. Стоя сред тълпа от хора. Всички те ми се усмихват и аз им отвръщам. Фалшива усмивка и фалшив смях, защото не сме такива, каквито изглеждаме. Веселите средобеди с приятелите ми - заблуда, защото не ...
912
3
Само нощта виждаше болката ми.
Само тишината чуваше виковете ми.
Само аз знаех решението -
аз и пробляскващото острие.
Дъждът заглушаваше смеха. ...
Само тишината чуваше виковете ми.
Само аз знаех решението -
аз и пробляскващото острие.
Дъждът заглушаваше смеха. ...
758
5
Нощта изгаря в очите ми,
а Луната ми осветява пътя.
Сред поток от безмислени думи,
се чува грохотът на нечутите викове.
След толкова болка, омраза и гняв, ...
а Луната ми осветява пътя.
Сред поток от безмислени думи,
се чува грохотът на нечутите викове.
След толкова болка, омраза и гняв, ...
727
2
Усещаш ли как нещо те тегли нагоре по хълма,
а след това те кара да полетиш надолу, защото аз усещам.
Чуваш ли как тишината те вика към бездната
и те кара да скочиш към безкрая, защото аз чувам.
Виждаш ли как звездите се подреждат и ти показват ...
а след това те кара да полетиш надолу, защото аз усещам.
Чуваш ли как тишината те вика към бездната
и те кара да скочиш към безкрая, защото аз чувам.
Виждаш ли как звездите се подреждат и ти показват ...
1206
5
Не изглеждаш толкова уверен както преди.
Вече не можеш с нищо да ме повалиш.
Не знаеш коя съм аз сега,
не съм твоята сладка жертва,
онова заблудено момиче. ...
Вече не можеш с нищо да ме повалиш.
Не знаеш коя съм аз сега,
не съм твоята сладка жертва,
онова заблудено момиче. ...
721
3
Всеки има две лица. Едното е онова, което се смее на шегите на приятелите си, радва се, когато родителите му му подаряват подаръци. А другото е онова, което плаче в тъмния ъгъл с нарязани ръце, седящо на покрива на сградата и чудещо се какво ще стане ако скочи. Всеки се нуждае и от двете, за да запа ...
967
1
Под нощното небе
аз потъвам в синевата
и усещам покоя,
изпълнил цялото ми същество.
Гледам нагоре и броя звездите, ...
аз потъвам в синевата
и усещам покоя,
изпълнил цялото ми същество.
Гледам нагоре и броя звездите, ...
872
5
Мислиш, че животът ти е безполезен.
Мислиш, че на никой не му пука за теб,
но погледни, зад облаците се показва слънцето.
Взимаш пистолет и стреляш.
Спри! Не го прави! ...
Мислиш, че на никой не му пука за теб,
но погледни, зад облаците се показва слънцето.
Взимаш пистолет и стреляш.
Спри! Не го прави! ...
1259
1
3
Погледни към дъгата,
докосни облаците,
изгуби се в очите ми
и открий нов свят.
Погледни към дъгата, ...
докосни облаците,
изгуби се в очите ми
и открий нов свят.
Погледни към дъгата, ...
721
5
Искаш ли да видиш какво се крие там...
на края на света,
след времето,
когато сълзите са замръзнали и не капят.
Искаш ли да чуеш какво шепти там... ...
на края на света,
след времето,
когато сълзите са замръзнали и не капят.
Искаш ли да чуеш какво шепти там... ...
740
4
Животът те оставя,
а ти не се опитваш да го спреш.
Спомените избледняват,
остава празно твоето сърце.
Предаваш се без бой, ...
а ти не се опитваш да го спреш.
Спомените избледняват,
остава празно твоето сърце.
Предаваш се без бой, ...
816
2
Аз те чакам толкова дълго, изморих се.
Затворих очи и изчезнах.
Сякаш времето беше спряло.
Стоях там в нищото и гледах в тъмнината,
с надеждата, че ще се появиш, но теб те нямаше. ...
Затворих очи и изчезнах.
Сякаш времето беше спряло.
Стоях там в нищото и гледах в тъмнината,
с надеждата, че ще се появиш, но теб те нямаше. ...
743
2
Потъваме и се надяваме някой да ни подаде ръка.
Потъваме и се надяваме някой да забележи, че изчезваме.
И потъваме, давейки се в собствените си лъжи.
И потъваме, мъчейки да си поемем дъх за последен път.
Признавам вината си. Грешна съм. ...
Потъваме и се надяваме някой да забележи, че изчезваме.
И потъваме, давейки се в собствените си лъжи.
И потъваме, мъчейки да си поемем дъх за последен път.
Признавам вината си. Грешна съм. ...
699
4
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
