Слънцето  хвърли последните си  лъчи  и денят  бавно угасваше , за да отстъпи на  място на нощта. Пред очите ми  мержелеят  високите дървета на планината. Озъртам се  пак и тръгвам съм  колибата. Не  е много  удобно там, но в момента е  единственото място ,където мога да не бъда  открит. Колибата е дървена съборетина с провиснал покрив , с полу изкъртени  джамове и висяща на една страна врата. Вътре е вече сумрачно и глухо.  На земята съм метнал един спален чувал ,в който спя ката какавида. Взех си консерви  за цял месец, свещи, кибрит, няколко вестника ,които са прочетени  и препрочетени няколко пъти. Лягам  на земята и мисълта ми лети ли лети… 
         Бях на слънчево  място, лесна работа, дори и котка имах…Градът беше на морето – в центъра на един гръцки остров. През зимата няма какво да се прави -вятър и скука, ама през лятото  е много шик.  Много  летовници се  изсипват, цветове от тълпи, пъплещи навсякъде по нагорещените камъни на улиците…Вечер в таверните  е фул, народът пие  и се весели. Сиртакито се лее  от всяка кръчма,  съпътствувано от пияни гласове…
            Аз   съм   Андреас , що -годе  хубав, на ръст съм висок и жилав, с тъмни очи, ръце като въжета – свикнали да дърпат котвата  на корабчето , дето го карам. Млад съм, нямам още 33,но догодина ще ги навърша.   Бачкам на корабчето дето разкарва туристите напред -  назад из залива. Корабчето  не е мое, но го обичам щото  с него поря вълните  и с него  сме изкарвали не една буря. Корабчето е всичко за мен, с него си вадя хляба, с него пътувам и никога не ми омръзва да подпаля моторът, той да изръмжи няколко пъти  и да се отдалеча навътре в морето. В един такъв горещ ден  една група от туристи се поклащаха  в кораба и гледаха пейзажа. До мен се дотътри едно бабе  ,издокарано с хубава капела, и като гледам  как се е окичила  с  бижута -май е от паралийките . Та тя взе да ме разпитва за острова, за града, за морето  и тъй от дума на дума се заприказвахме.  Аз не съм от най- разговорливите , но все пак гледам да съм културен и отговарям на тъпите ти въпроси. Бабчето подрънква със златните си гривни и  взе да снима освен пейзажа , а и мен.  Captain та сaptain /капитане  та капитане/ -мрънка тя  и се кокори срещу мен. Разбрах, че работата става дебела…Бабчето флиртува , смее се , поклаща глава, пери гърди и се е накокошинила като млада ярка. Аз гледам да не се излагам пред групата  и  пазя дистанция все пак.  След разходката  народът се изсипва на кея, а бабчето ме хваща за ръката  и  ми  пуска една бележчица.  Аз докато реагирам /малко бавно мисля , това ми е кусурът/  тя се изниза от кораба.   Отварям и виждам един телефон написан  и една таверна , дето е в края на града. Бре пустото му бабе… Среща ми определя. И аз цял ден си блъскам главата  кво да правя.  И без това вечер обикалям таверните, та реших да отида на срещата. Кво пък-  ще хапнем, ще пийнем и после ще хвана едно такси …и дим да ме няма. Няма да  се занимавам с една дъртофелница . Да  ама -нее…     Отивам аз  и сядам на най-залутаното място, за да не ме срещне някой познат. Вземам по  едно узо   и докато оглеждам  терена  ,тя се е промъкнала зад гърба ми  и една кокалеста ръка  ме притиска нежно. За мое най-голямо учудване беше  хубава вечер с това бабе. Разбрах с много  ръкомахане и с лош английски, че е вдовица и че е много самотна. Уж самотна, а очите и святкат ли святкат-като прегладняла котка.   И е май-от онези-веселите вдовици ,дето не им пука за нищо. Пътувала из света ,щото и било скучно  , а и трябвало да похарчи  някой милион щото не  и  оставало  много на този свят. Абе като я гледам   може да и се даде седемдесетак, макар  че  вече  и надхърлила осемдесет и пет. И  в края на вечерта , опиянена и весела, тя ме задърпа  да ходим на едно друго местенце.Аз също бях замаян и много не се опъвах. Озовах се сутринта  в лъскав хотел,на двойно меко легло с хъркаща до мен бабишкера. До колкото си спомням  след като се дотътрихме и подкрепяхме взаимно  -май само спахме  и не сме правили нищо по-така…                                   Ставам аз  елегантно и тихо  се изнизвам от стаята. Без да се обръщам назад   влизам в асансьора  и след като  той спря -убийствено бързо изчезнах…  Плюх си на петите , взех едно такси на бърза ръка и  пристигам на корабчето. Цял ден  от полюшкването на вълните  ми  ставаше едно  особено  и гадно…Използувах  жената да ме храни и пои  като ,че съм някаква отрепка…В края на деня   при последната обиколка гледам ,че тя се е дотътрила пак  и влиза на корабчето. Аз се правя на три и половина, ама номерът май не минава.  Тя ми хвърля такива убийствени погледи изпод черните си очила, че мъртъв да си  ще загрееш… След като акостирахме и  групата се пръсна из уличките, бабчето ме доближи  и  пак повторихме  вечерта на бис. И на другата сутрин осъмнах в хотела и. И така-таверни-сиртаки-иху-аху – веселби…Групата  и замина по други острови, но бабето остана  при мен. И аз се преселих при нея – в хотела- кой бяга от пет звезди хотел…с всичките му салтанати… В края на сезона  тя си купи една къщичка- ама каква да я видиш само… С десет спални  и толкова бани, и всичко  по конец е изпипано. Паркът в къщата  е колкото  една осма от острова …И заживяхме  двамата  с бабчето там -като цар и царица…     Аз естествено напуснах работата, защото тя  си купи и яхта,  на която прекарвахме много дни  в  пълна безметежност… много дни  само с море и  слънце.  Тя  ме гледаше като писано яйце, което трябва да се пази ,за да не се изпусне на земята…    В една такава  нощ, изпълнена с много шампанско  и с пълна луна , попрекалихме  с алкохола… Аз седях на кърмата  и допивах бълбукащите мехурчета когато чух ,че нещо с мощен трясък се стовари зад борда.  Обърнах се и видях,че  тя е паднала във водата. Толкова бързо потъна…   Алкохолът ми  беше замъглил съзнанието и само тъпо се взирах в морето . Не направих нищо по въпроса… После съм заспал  непробудно и чак на  другата сутрин се окопитих от случката.  Акостирах на кея  и  цял ден се крих в каютата. Чудех се какво да правя… Не се опитах да я спася … може да ме обвинят … знам ли…       Ще се разровят ченгетата…   ще ми лепнат обвинение …..           Бабето ми беше прехвърлила  една хубава сумичка преди време ,защото беше замъглена от любов  по мен. Аз пет пари не давах за нея, но ми хареса да харча на широко  парите и ,и купонът течеше буйно с пълна сила.  Та тъй -поседях докато се мръкне , после се огледах добре, измъкнах се от яхтата, и дим да ме няма… Не съм мислил,че ще стане така. Случайността  на съдбата … Неочаквано  беше…Аз си мислех,че ще поживея  с бабчето още  време  като цар…   
             Сега се крия на един хълмист остров с  голяма гора  в покрайнините на Крит. Знаех за тази колиба ,щото с тате сме идвали тук някога. Чакам да мине малко време. Да отшуми случая…  Вдигна се голяма врява за изчезването и. Разпитваха до скоро пак прислугата и и всичките и познати. Четох из вестниците ,че още я издирват.  А също и мен. Търсят ме, ама няма да ме види никой тук-в този джендем, в това забравено в нищото място. Ще  потърпя поне месец, пък после ще гледам да изчезна към Кипър и от там по море за някое  слънчево място с много  ром и пури… Сметката  ми е непокътната и ме чака да греба от нея с пълни шепи, както и животът…