Слънцето хвърли последните си лъчи и денят бавно угасваше , за да отстъпи на място на нощта. Пред очите ми мержелеят високите дървета на планината. Озъртам се пак и тръгвам съм колибата. Не е много удобно там, но в момента е единственото място ,където мога да не бъда открит. Колибата е дървена съборетина с провиснал покрив , с полу изкъртени джамове и висяща на една страна врата. Вътре е вече сумрачно и глухо. На земята съм метнал един спален чувал ,в който спя ката какавида. Взех си консерви за цял месец, свещи, кибрит, няколко вестника ,които са прочетени и препрочетени няколко пъти. Лягам на земята и мисълта ми лети ли лети…
Бях на слънчево място, лесна работа, дори и котка имах…Градът беше на морето – в центъра на един гръцки остров. През зимата няма какво да се прави -вятър и скука, ама през лятото е много шик. Много летовници се изсипват, цветове от тълпи, пъплещи навсякъде по нагорещените камъни на улиците…Вечер в таверните е фул, народът пие и се весели. Сиртакито се лее от вся ...