НЕЩОТО, КОЕТО…

      Годините си вървяха, а тя не предприемаше нищо. Лудият им бяг отмиваше блясъка в очите ù, цвета на косите ù, силата на чувствата ù  и смисълът на много неща, които  преди смяташе за важни и за които би се трудила до припадък, за да постигне.

       Трябваше ù нещо, нещо, което да запали душата ù, да я разтърси и изпепели до дъно.

       Сънят бягаше от очите ù. Неясна тревога го прогонваше всяка нощ от много време насам. Страх? Или очакване…  Стана и си свари кафе. Какво, че е 2.30 през нощта. Седна после да отпразнува заедно със самотата си безсънието. Главата ù гъмжеше от мисли, които хаотично се блъскаха една в друга и ù причиняваха непоносимото главоболие. Ралица заразтрива слепоочията си с пръсти, после притвори очи, долепи длан до челото си и остана така няколко минути.  Христо си бе на село. А и тук да беше, какво. Той отдавна живееше с нея по задължение. Известно време си имаше и друга жена, но и това отмина. Някои казваха, че понякога изневярата възвръщала сладостта от общуването между двама съпрузи.  Та той и в онази жена не намери онази любов, за която копнееше душата му. И неговият живот е пуст и тъжен като нейния. Понякога много ù се искаше да го погали, когато спи, да го прегърне, да го утеши. Не ù достигаше смелост. А той е също тъй самотен като нея. Боже, какво се случи? Защо се отчуждиха така?

      Отпи последната глътка кафе, разклати леко чашата и я обърна. Може пък Космосът да знае отговорите на всичките ù въпроси. Не искаше вече да се моли за всяка прегръдка. Не ù трябваше ласка по задължение. Това нараняваше и двамата. Нямаха си и дечица. Чудеше се на какво ли да се зарадва в този живот. Чувстваше една огромна празнота в душата си, една безкрайна умора, умора от всичко, което би трябвало да радва очите ù, слуха ù, сетивата ù…  Глупости.  Трябваше ù нещо, нещо, което да разтърси душата ù из основи, да я запали и изпепели.

       Взе чашката, завъртя я няколко пъти в ръцете си и се загледа във фигурките. Нищо определено. Отегчена се отказа от това и се отдаде на проклетите мисли, които не преставаха да препускат и да се блъскат една в друга. Много я болеше главата.

      Тя не знаеше докога толкова глупаво ще се оставя на течението, на нищоправенето, на самосъжалението. То нещото, което очакваше, няма да дойде само. Трябва да го потърси. Едно странно предчувствие за любов я завладяваше нощ след ден и я изпълваше с надежда. „Близо ли е това чудо?”, питаше се. Заради едната вярност и почтеност бе пренебрегвала тялото си толкова години. „Кому е нужно? Какъв смисъл има подобна жертва?”

       Имаше си и доста проблеми в службата. Емоционалният срив  бе започнал да ù играе лоши шеги.  Ралица странеше от живота на колектива, затваряше се в себе си и вместо да плаче (а бе разбрала, че полза от сълзи няма), работеше, работеше… Никой не виждаше труда ù и не го ценеше. Всички смятаха, че се прави на много важна. Скоро до ушите ù достигнаха лоши думи по неин адрес. Дори се опитаха да я съкратят от работа по тази причина. А тя пак нищо не правеше. Нищо. Поне за да се защити. Такава апатия я бе обзела, че отдавна всичко ù бе станало безразлично. Нямаше я онази тръпка, онази сила, която да запали душата ù, да гори, та да почувства, че е жива… Разкъсваше се между минало и бъдеще, между спомени и мечти, между копнеж и реалност, между всичкото и нищото… „Къде изгубих посоката, Господи.”

        Стана и си взе хапче против главоболието.  Очите ù неволно срещнаха тези на Богородица, която мълчаливо и тъжно я гледаше. Запали свещица пред образа ù. Толкова дълго не бе забелязвала  Богородичните очи, толкова отдавна не бе се молила. Свещицата припука няколко пъти и удължи пламъка си. Лицето на Божията майка засия, сякаш  оживя.

       Сигурно бе от умората, която я налегна след будната нощ  Още преди да изрече молитвата, напираща в сърцето ù, Ралица усети полъх, почти като ласка, която тутакси отне главоболието и чу глас: Дали бе гласът на Мария или гласът на сърцето ù?:

        -  Мило мое момиче, Бог знае мъката ти и скоро ще те утеши. Любовта, за която копнееш, не е далече. Само се огледай. Нима не забеляза човека, който ти е пратил? Той те чака, за да те направи щастлива.

         Ралица бе заспала на масата.

         Зазори.