Ние в Съюза
Ние в Съюза
В един слънчев ден, в един слънчев хотел, в един слънчев курорт, на рецепцията седеше един не толкова слънчев Администратор. Той гледаше криво монитора и също толкова сърдито, всички наоколо. Лицето му изразяваше тъга. Постоянно през него минаваха туристи – някои с оплаквания, други за регистриране, трети за отписване, а четвърти просто бяха дразнещи. Един от тях дойде да си поиска ключа за стаята. Стая номер BIII46 – вход В, етаж трети, апартамент номер 46. Чиста работа.
- Искам ключа за стая 46 – каза Туристът на английски, примесен със словашкия му акцент.
Администраторът му го подаде без да го погледне и без да му се усмихне. Туристът, от своя страна, с елегантно движение го взе и се завлачи към изхода, полюшкайки се от… кой знае… може би заради огромния си корем, може би заради двете раници, надуваемия дюшек, прикрепен с финес под мишницата му или може би заради трите изпити бири.
Туристът беше решен да напусне пределите на рецепцията, но изведнъж спря и се върна към голямото дървено и кръгло бюро, зад което седеше Администраторът. Той погледна досадния словак с тъжен поглед и зачака.
- Ние в Съюза се усмихваме на туристите – каза той.
Администраторът надигна разбиращо главата си нагоре, без да отмества поглед от Туриста. После я наклони леко на дясно и присви злобно очи.
- Вие в Съюза изглежда вдигате празненство, когато някой почине – отвърна заядливо Администраторът на английски и отново заби замечтано поглед в играта си на пасианс.
- Моля? – попита учудено Туристът, защото или не очакваше такъв отговор, или просто беше глупaв. Администраторът от своя страна въздъхна отчаяно:
- Много близък мой човек почина вчера, малоумник такъв!
Туристът опули поглед и заприлича на крава по време на доене. Или по-скоро на теле в железопътно транспортно средство. От една страна беше засегнат от дръзкото държание на служител, но от друга се чувстваше странно глупаво от репликата, която отправи преди малко.
- И все пак сте длъжен да се държите учтиво – упорстваше Туристът.
- Не – отвърна заядливо, вече очевидно раздразнен, Администраторът – длъжен съм да давам ключовете за стаите на хора като Вас, длъжен съм да записвам всички туристи в това пропаднало място, длъжен съм да Ви взимам парите по всички възможни начини, длъжен съм да давам Информация, но никъде не пише, че съм длъжен да се усмихвам. Искате ли да Ви покажа трудовия си договор?
- Не – отвърна след кратка пауза дебелия Турист. В погледа му се четеше намек за гняв, защото усещаше, че губи в ситуация, в която той смяташе... не, беше твърдо убеден, че трябва да печели. Най-много се дразнеше от дръзките очи на Администратора. – Искам да видя книгата за оплаквания!
- Нямате проблем – отвърна кротко Администраторът със злобна усмивка. – Нека Ви обясня реда на действие. Вие пишете нещо абсолютно идиотско и безсмислено, аз го давам на шефа да го види, а той напълно го игнорира, без даже да ми каже някаква забележка.
Администраторът отключи някое от шкафчетата, скрити уместно долу и извади кафява тетрадка с твърди корици, на която беше написано с крив почерк "Оплаквания". Подаде я на Туриста:
- Химикал?
Тук вече Туристът избухна. Изблъска тетрадката от ръцете на Администратора с юмрук, пресегна се през бюрото и го хвана с ръце за яката.
- Слушай какво, копеленце…
- Давайте, ударете ме – прекъсна го Администраторът. – Видеозаписът от камерите зад Вас ще е доста убедително доказателство за Вашето безсмислено избухване. Мога да взема… колко … десет хиляди евро? Перфектно ще ми дойдат. Давайте, ударете ме!
Туристът отпусна хватката си. Администраторът тупна на стола си като развален домат. Туристът го погледна изненадано и безпомощно. Осъзнаваше, че остана без никакви оръжия и че всичките му права, които малкият му мозък можеше да измисли бяха отнети. Разочарованието бързо беше заместено от гняв. Лицето му почервеня, а устните му се свиха като кокоши г… Той се отдръпна бързо и си взе багажа от земята. Отправи се, надуто и вбесено, към изхода.
- Господине – извика Администраторът. Туристът спря и се обърна,а от очите му блестяха светкавици. Администраторът се усмихна и каза – Ние в Съюза се усмихваме по време на почивките си.
~Разказът е по почти действителен случай~
© Иво Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Аз съм Клиент и искам към мен да се отнасят като към СПЕЦИАЛЕН ЧОВЕК, единствен и неповторим. Защото аз се отнасям така с всеки мой клиент. Работя с хора и това е най-гадното нещо на света, с машините е по-лесно. Но Клиента не го интересува дали мъжът ми ме е пребил от бой или синът ми е получил двойка вчера. Той иска услуга, за която си плаща и за да дойде пак ще се усмихвам. Защото обичам пържоли. А най-обичам да дойде някой и да ме псува, само след пет минутки ми се извинява и ми разказва вицове. Псувал ме е, защото е под чехъл, защото и той и аз сме хора с чувства. Усмивката е задължителна, затова обожавам да съм Клиент. Браво за разказа Иво, обичам да те чета!!!
-
Смейте се,бе хора! Смех да има ...
-
На мен ми хареса разказа. Нали литературата все пак не е само за да измисля така наречения автор сложни изречения с много прилагателни, а и за да опише нещо от личния си опит, да 'отдъхне' душата си. Имаш качества, Иво. Ще стане с времето. А колкото до туристите, ...и аз съм работила като екскурзовод, и на мен ми се е искало понякога да ги млатна по подигравчийските физиономии, но съм се усмихвала. Но това се постига с напредването на възрастта и опита. Ще стане, както ти казах. Много ми хареса "като кокоши г.." Ха-ха-ха...
-
Аз работя именно като администратор.И уча туризъм,затова твърдя,че най,ама най-важното е вежливото отношение към хората.В края на краищата туристът си плаща не да му се зъбиш.
-
Прав си, Иво. Но аз си вадя извода от написаното. Не защитавам туриста, но отношението и към нас е същото на много места в България. А ние все пак си плащаме за удоволствието и искаме любезно отношение. В моята работа също много пъти ми се е налагало да сдържам гнева си от безумни решения, изнервен от лични проблеми, но щом съм се наел на нея ще се съобразявам с условията. Нека повече не го коментираме.
Приятна вечер!!! -
Не искам това да се превръща в "дискусник",но първо нямаш право да обвиняваш някого,че не се усмихва независимо от всичко; второ си прав,че всичко трябва да се оставя у дома,но това звучи толкова добре на теория. И трето - тази случка не се случи точно така. В интерес на истината въпросния Администратор просто сдържа гнева си в себе си Исках само да насоча вниманието точно към "такива малоумни туристи, дето идват тука на евтиничко и отваря уста и за най-малкото нещо". Вярно,че те са дошли за да си почиват,но не мисля,че почивката им зависи от усмивките на рецепционистите... лично мнение
-
Няма значение каква е работата, започнеш ли я, оставяш личното за в къщи. А на такава длъжност още повече. Просто си задължен да се държиш любезно. Независимо от всичко. Има други начини да се накарат тези туристи да се държат възпитано. Ако аз съм собственик, бих му показал пътя на този администратор.
Поздрави!!! -
Ето защо не трябва да се занимавате с туризъм! Милена не знам дали си се занимавала с администраторска работа,но след 12 часа гледане на криви физиономии просто ти избиват шайбите. Както е написано отдолу,разказът е по действителен случай. Само дето причината за тъгата на Администратора не беше смърт и слава Богу! Иначе от една страна си права,че ще го уволнят,но от друга грешиш,защото в повечето случай най-много шефът да му направи хаплива забележка. Нали аз работя това и знам от личен опит
-
Във всеки нормален хотел биха уволнили този рецепционист.Не ми харесва разказа.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
