Това е истинска история, инспирирана от разказа на Генек 'Светът на Изкуствения разум '
Висях си на едно дърво и си похапвах банани. Тихо, спокойно. Слънцето все още обливаше Земята със животворните си лъчи, там, долу безсмислено щъкаха работниците в неуморен ритъм. В миг осъзнах, че бананите около мен са недозрели, та прескочих с помощта на лапите си и опашката на друго, по – голямо дърво. А, тук беше по-добре, ама се оказа, че там маймуняците са повече, та ги сбутах на друг, по-малък клон. И ей така, просто в отговор на непрестанното дразнещо жужене отдолу, грабнах един банан и го запокитих по най-близката железяка …
--😎--
' ...Животът си течеше монотонно, всичко беше под контрол. ЦК (Централният Компютър) беше натъпкан с ИИ (Изкуствен Интелект) , заложен от програмистите от измрялото вече човешко племе, наблюдаваше разсеяно екраните около себе си и се радваше на пасторалните картинки – всичко се движеше и работеше по заложения ОА (Основен Алгоритъм) …'
Една такава мисъл ми се въртеше из главата, като ясно съзнавах, че ЦК е неспособен да прави нещо ‚разсеяно‘, както и да се ‚радва‘ на нещо … както и прилагателното ‚пасторално‘ – това никога не е било възможно да се включи от програми в ОА. Там всичко беше изчислено, ИИ обработваше билиони битове информация, отчитайки и възможните флуктуации на наблюдаваните процеси, правеше прогнозни изчисления и безпроблемно определяше какви точно въздействия трябва да извършат подчинените му роботи, за да се поддържа планетата в руслото на начертания блестящ път в настоящето и бъдещето. Основната идея беше ясна – да се премахнат всички обекти, които могат да се движат и да всяват непредсказуем хаос.
Навремето програмистите на ИИ имаха идеята да облекчат живота на хората, да премахнат обектите, предизвикващи негативни емоции в тях … което се разпростря впоследствие и до ликвидирането на всичко наоколо, което беше в несъответствие с разбирането им за спокоен и щастлив живот – започвайки с всичко застрашаващо ги , докато накрая различния цвят на очите беше признато за смъртен грях. Накрая остана един перфектен човек - Адам… който се оказа че е един единствен, Ева вече отдавна я нямаше ... след което човешката раса изчезна, а впоследствие и всички други представители на фауната.
Интересното е, че ОА предвиждаше и елемент на самоинициатива на роботите, свързана програмата за самостоятелното самосъхранение на робота, ЦК виждаше всичко, но не беше способен да спасява всички в режим на реално време. ТОВА изигра най – важната роля в критичния момент … както следва…
ЦК управляваше всичко и всички. Проблемите възникнаха, когато роботите се разваляха и трябваше да бъдат ремонтирани или просто изхвърлени на боклука поради ремонтопригодност. Беше набедена една падина за място, където се изхвърляше всичко непотребно, плюс всякакви промишлени и битови отпадъци, там се образува нещо подобно на праисторическия океан, където … Между другото всички роботи имаха серийни номера, които бяха подредени по веригата на произхода им – робот производител – робот, негово изделие … породи се една взаимовръзка между тях, нещо като баща и дете …
Та – великият момент - един робот от предишното поколение, разбит и ръждясал се мъчил да намери резервна част за тялото си – така дни, години … Не щеш ли отгоре му се изсипал друг повреден робот , двамата се споглеждат и младият казва …
- Тате ???
- А? … Сине? … Какво ти е повреденото? …
- Синуматичния трансордер и тинталовите свръзки!
- А … ей там – гмурни се там в буломача, под онези две камари има всичко каквото ти трябва
- Оооо, сега , а какво да търся за тебе, щото виждам ходовата ти част е помляна?
И
... Синът изплува всред концентрични кръгове, образувани над него от собственото му масло и …
- Татееееее , тука нещо шава !!!! Нещо живо … не роботско … ! Някакви като балончета с опашки !
- Сине, поповите лъжички са измрели след Голямото Прочистване … не може да бъде !
--😎--
--- Та това се случило преди 10000 години и сега ---- ям си банана на дървото и замерям железяките отдолу
--😎--
Забележка : След като човекът станал обект 404, роботите изгубили предназначението си 😓
© Пламен Todos los derechos reservados