Нина и хер Балинг
– От утре, да те няма във фирмата! – гласът все още отекваше в главата ми и като свредел. Изплува образът на този гадняр шефа и бързо го прогоних от съзнанието си. Надигнах се бавно от канапето, погледнах през прозореца и видях пробуждащия се град. Отворих прозореца и звуците на бързащи коли, камиони, клаксони и скърцащи спирачки изпълваха сутринта. Шумът на града. Толкова познатият град.
„Първо кафе и цигара“ мислех си аз , после ще се измисли нещо. Кафе машината заскърца и кафето потече с ароматна пяна в чашата. Отпих една глътка, после жадно запуших .
„Каква работа да търся учих фармация – но не завърших, ходех на курсове за екстрасенс ,защото имах малко от тези заложби, но не ми провървя с клиентела, работех като сервитьорка , но залях един господин със супа и ме изпъдиха, бях секретарка до вчера, но след като този дебелак шефа взе да ми се сваля , а аз не го отразих -вече съм извън фирмичката му „ … уф…
Отварям нета и ровя из обявите . О да !Търсят болногледачки ...