Нина и хер Балинг

                    – От утре, да те няма във фирмата! – гласът все още отекваше в главата ми и като свредел. Изплува образът на този гадняр шефа и бързо го прогоних от съзнанието си. Надигнах се бавно от канапето, погледнах през прозореца и видях пробуждащия се град. Отворих прозореца и звуците на бързащи коли, камиони, клаксони и скърцащи спирачки изпълваха сутринта. Шумът на града. Толкова познатият град.
         „Първо кафе и цигара“ мислех си аз , после ще се измисли нещо. Кафе машината заскърца и кафето потече с ароматна пяна в чашата. Отпих една глътка, после жадно запуших .
                    „Каква работа да търся учих фармация – но не завърших, ходех на курсове за екстрасенс ,защото имах малко от тези заложби, но не ми провървя с клиентела, работех като сервитьорка , но залях един господин със супа и ме изпъдиха, бях секретарка до вчера, но след като този дебелак шефа взе да ми се сваля , а аз не го отразих -вече съм извън фирмичката му „ … уф…
                     Отварям нета и ровя из обявите . О да !Търсят болногледачки с отличен немски и т н. Заминаване веднага след интервюто в бяла подредена страна. Това ще е ! – мисля си аз – отговарям на условията – знам идеално немски, а веднъж сложих на един приятел ваксината му за грип и то успешно-нито му се поду ръката, нито нищо – значи мога да слагам инжекции...
                    Отивам в банята да сложа малко червило и мисълта на мадмоазел Коко Шанел ми минава през главата за това, че колкото повече не вървят нещата , толкова повече слагай червило… Хуквам на интервюто и в бързината забравих дори да си взема телефона.
                  – Здравейте, настанявайте се на фотьойла! – ме подкани младия мъж в агенцията.
                 – Благодаря!
                 – Разгледах документите Ви , добре, че знаете езика, но дали ще се справите с грижите за болен мъж в Германия – хер Балинг на 86 години, живее сам в своето имение близо до Кьолн. Няма близки хора и роднини. Ще му давате необходимите медикаменти, придружавате до клиники, и т н . За готвене и чистене има друг персонал. Заплатата е 1500 евро , заминаването е веднага. Какво мислите за офертата?
                – Ами съгласна съм да замина.

Подписах на две на три един куп формуляри , пуснах най-обаятелната си усмивка и напуснах офиса.

              Кьолн е страхотен град, подреден, зелен, чист и с нетърпение оглеждам улиците докато ме карат към имението на хер Балинг. Дали хората са добри както  града?  Мислите ми се стрелкат в главата, но успявам да си втълпя, че хора на реда като германците може да са студен народ , но все пак ще са  коректни... Вече бавареца спря пред една

висока ограда и огромна врата, която дружелюбно се отвори пред нас. Боже, тук е като във филмите – излиза една икономка и ме въвежда в салон, в който може да празнуват поне стотина. Стоя права като статуя и чакам… След половин час време се чува тътрене на количка и виждам едно старче, облечено в копринен халат, с шалче около врата, дебели рамки на очила, сини очи… Поглед който ме преценява и оглежда от горе до долу, все едно кандидатствам не за болногледачка , а за филм на Фелини…

                      Старчето отваря уста и ми казва:

                 -Добре  дошла  момиче ! Аз съм хер Йон Балинг и ще се радвам, че ще ме обслужвате. Още съм добре с акъла, така че няма да може да ме баламосвате за нищо. Ще ме храните с био храни, ще ми давате лекарствата, ще ме водите на разходки, ще ме къпите, ще ме масажирате и всичко от което имам нужда. Вашето име?

                  – Нина .

                  – Ок, Нина. Сега се размърдай, горе ще ти покажат стаята и след половин час да си тук долу при мен.

          Тръгнах по огромното стълбище след икономката и една мисъл започна да ми се върти в главата- „тук май хич няма да е лесно…Дядката е подозрителен, както всички богаташи и  не е много приятелски настроен към персонала.“ Стаята ми се оказа зад една летяща врата до спалнята на хер Балинг. Значи, ще съм тук до него, ще слушам хъркането му и вечер.

               Слязох пак в салона. Дядката ми каза, че иска да тръгваме на разходка в градината с розите и аз започнах да тикам количката навън. Слънцето напичаше и   беше приятно време. Оглеждах градината, която също е огромна,както всичко тук.   Цветята красиви и подредени под конец, алеите изрядни и чисти, както всичко немско…

            Мълчах и чаках новият шеф да каже нещо, но той дремеше и взе леко да сумти и похърква. Спрях до една пейка и седнах да си почина. По едно време хер Балинг се размърда и отвори очи.

                – Ела по наблизо момиче.

                   Приближих се, а той ме хвана за главата и ме натисна към слабините си.

                – Сега искам да свършиш нещо ,за което ти плащам момиче…

                     Аз се ококорих смаяно. И дума да не става -мисля си и в този момент му завъртях такъв звучен шамар, че дядката се олюля и се килна на една страна. Останало ми е едно – достойнство и не мисля някой да го мачка…

             Зарязах инвалидната количка с „инвалидната душа“ в нея и тръгнах към стаята да си взема куфара с неразопакования багаж все още.