Погледна към часовника на стената. Беше почти 10. Отдавна не й се беше случвало да си позволи такова разточителство. Но беше събота. Не бързаше за никъде. Ех, защо нямаше кой да й донесе чаша кафе…
Надигна се от леглото. Машината нямаше как да я разбере. Облече се и отиде до кухнята. Докато си чакаше кафето, набързо попрехвърли задачите за деня, които бе запланувала. Обичайните домашни задължения…
А и очакваше Миро да се обади. С нетърпение. За да й каже кога се прибира. Очакваше този миг повече от всичко… защото тепърва щяха да си казват толкова неща…
Взе си чашата с любимата напитка и седна на дивана в дневната. В съзнанието й изплува съня - снощния сън. Премисляше всеки детайл от него, като че отново го сънува.
Какво ли значеше тази неочаквана среща с бившата й приятелка? Всъщност, от както се познаваше с Миро, никога не се е сещала за раздялата си с Радо. Просто искаше да забрави ужаса от преживяното, предателството му спрямо нея. А и бившата вече, уж истинска приятелка. Ния се зам ...