Ако не беше 68-ма, сигурно нямаше да се състои 89-та!

                                                *

     Чета за полицейски изстъпления по време на футболен мач…

И настръхвам при мисълта за конна полиция срещу хора!

                                                *

Каква е разликата между тоталитарно и демократично  общество?

Ако насилието присъства и в двата случая!

Понятието „насилие”  по принцип изключва възможността за демокрация!

Трепериш по улицата, стадионите, у дома… навсякъде!

Някога ни казваха с кой крак да стъпим, колко и как да се усмихнем…

Днес ни казват какво да садим, кога и колко да ядем, как и защо да раждаме!

Страшната  дума  насилие поражда опасната -  страх!

Уплашения човек е непълноценен, страхът означава послушание!

Демокрацията е преди всичко  свобода на духа!

Безусловното  послушание означава  несвобода!

                                                *

     Зала Универсиада - заключителен концерт на ІХ Световен младежки фестивал!

Концертът, за който денонощно се говори и който очакваме с огромно вълнение...

Този концерт приемаме като специална награда за нас, българските делегати!

През десетте дни ние денонощно представлявахме България!

За миг не забравихме, че сме българи и се гордеем с това!

Фестивалът беше едно изпитание – проверка на българщината…

                                                *

     Бригада „Летящи холандци” пристигаме пред залата в последния миг.

Залата се оказа затворена – не можем да влезем…

- Невъзможно, имаме  пропуски… ето!...

- Искаме да влезнем, да заемем местата си…

Прииждат  и други, също с пропуски…

Създаде се напрежение, в суматохата изпука стъкло…

Негодуванието расте:

- Щом няма места, значи сте пускали свои хора без пропуски…

- Ще стоим правим… само ни пуснете…

- Този концерт  е нашият концерт…

Конски тропот ни застави да се обърнем кръгом!...

Откъде-накъде пък коне, аха… конна милиция!...

Не е за вярване, но сме обградени!...

Ездачите дърпат юзди, конете се изправят на задни крака!...

Настръхваме  от железния тропот  и страшните копита на пърхащи коне!

Онемяваме  пред красивите и лъскави охранените атове!...

Няма къде да бягаме – зад нас са витрините!…

                                                *

Чу се женски писък и това се превърна в сигнал за реакция…

Викаме, крещим, отстъпваме назад, притиснати в стъклата…

Изтрещяват още две витрини, окървавени една част се оказват във фоайето…

Конете безмилостно напират - момче и момиче пищят под копитата им…

Всичко, което се случва, е извън всяка представа!

За какво ни тъпчат – нали това се вижда от целия свят…

Кой луд изпрати срещу нас конна милиция - нали това е международен форум!

Ние, които не спахме, не ядохме, за да представим демократична България!

- Кой Ви нареди да ни тъпчете? - сграбчих юздите на кон с ездач полковник! Името, или оттук няма да мръдна...

Офицерът дърпа повод, за да тъпче, но аз стискам юздата и конят не реагира!

Колегите ни обграждат - останал сам, полковникът се заоглежда уплашено…

Другите  ездачи се бяха оттеглили…

Каза името си – Балтов, и до днес го помня!...

Пристигна линейка - на момчето единият, на момичето и двата крака са строшени!

                                                *

     С рухнал ентусиазъм приключи историята на „Летящите холандци”!

На фона на преживяното награждаването с медали си е подигравка и лицемерие!

                        Тъпчат ни, за да ни награждават!

                                      No Pasaran!