Нощ в апартамента -4. /край/
Произведение от няколко части « към първа част
00,00 – 01,00 часа
И предавам становището на експертите. Върху дръжката на ножа са отпечатъците на дядо Трифон. Като по учебник разположени – в най-удобна позиция за удар. Други отпечатъци там няма, ножът е бил измит, преди да бъде извършено убийството с него…
Мълчим и се споглеждаме. Имаме предостатъчно опит, за да усетим, че и второто убийство е почти изяснено. Обаче – без доказателства…
-Болна жена на легло… Болна, но жива… И лежи, не може без обслужване, сама се измъчва, другите затруднява… - казва бавно Здравчев.
-А може тя да е поискала… - отронва Каменов.
-Поискала, не поискала – вината е ясна – прекъсва го Василев – Никой съд няма да го оправдае – и се поправя – Не би го оправдал…
-Дааа… - опитвам се да обобщя – На нас ни е ясно, но прокурорът ще иска факти, а не мнения…
-Ей го фактът – отпечатъците – надига се Каменов – Разказите на съседите… И психолог трябва да потърсим…
Не го прекъсвам. Прав е. Обаче – има още нещо. Което трябва да се каже. Поне…
-Листчетата?
Тримата се споглеждат, после съгласно кимат. Измъквам смачканите хартийки от джоба. Предполагам какво пише, но ги отварям едно по едно…
С почерка на Каменов: „Дядо Трифон е убил баба Кира, за да не се мъчи, след това е получил удар“…
Здравчев: „Дядото бабата, после инфаркт“…
Василев: „Убийство и инсулт“…
Моето листче е накрая: „Дядото е убил бабата, а после е припаднал и се е ударил в радиатора“…
Дето би казал някой любител на криминалните четива – ега ти лесната загадка…
Де да беше загадка…
-И сега? – пита Здравчев.
-Не искам, но ще се наложи да звънна на доктора. Мисля, че трябва да е готов. Или поне да ни насочи – на прав път ли сме… - казвам. И в тоя момент телефонът звъни. А на дисплея е изписан номерът на доктора…
-Привет! – казвам, едва сдържайки се…-
-Ти какъв резултат очакваш? – пита ме той – Хайде, налучквай…
Облягам се на стола. Тоя тон… Тая неочаквана нощна бодрост…
-Дядо Трифон е паднал внезапно – инфаркт или инсулт. Ударил се е в радиатора. И там е починал…
-Хм… Не съм изненадан. Очаквано беше…
-Така ли е?
-Сърцето му просто се е пръснало. Масивен инфаркт. Предполагам – напрежението, внезапно вдигнато кръвно… Не е лесно човек да убиеш. Катилите са малко, много малко. Нормалните хора трудно убиват. Е, по време на войната, ама и тогава в началото се случват психически сривове… Та и сега – искал да й помогне, предполагам, но е убил и себе си…
-Дааа… - казвам, защото просто не зная какво да изрека…
-Абе, още когато пристигнахме там усетих, но… Професионализъм! Трябва докрай да се стигне… Тия старци, тия старци…
-Че ти на колко си? – питам и се чудя на подтекста във въпроса.
Остави ме мен, още не съм достатъчно остарял…
-Знам. И нямаш пациент, дето да е недоволен…
-Виждам, че скучаете – отрязва ме докторът – Аз приключвам, протокола ще дооформя утре, сега се прибирам. Ако имаш въпроси…
Имам. Много въпроси. Но нито един не е от неговата компетенция. Нито от моята. И не са професионални…
Обръщам се към колегите:
-Здравчев, запечатай апартамента. Василев, огледай да не сме забравили нещо. Всички отиват да спят, утре в девет ви искам в кабинета…
Макар да зная – надали ще си тръгнем веднага. Дори Каменов, когото чака млада булка. Ще се завъртим пред входа, после някой ще предложи да отидем на по едно кафе – за ободряване. И ще седнем на приказки…
Приказки за какво ли не…
Само внимателно ще заобикаляме днешната история. И страшната перспектива, която неминуемо е нейде на хоризонта. За нас. За дядо Трифон и баба Кира вече е минало…
По-добре да ги беше нападнал някой катил…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Истината винаги е първосигнална и очевидна, и за това почти винаги я отричаме, защото животът е просто нещо, но ние го живеем, за да го усложняваме... Поздравления за историята - житайски обикновена, а казваща толкова много...
-
Благодаря, Надя!
Но моята заслуга е само в написването - реалността е сторила всичко... -
Заседна ми, като кост на гърлото твоята история. Понякога смъртта е милосърдна. Ако трябва да напиша всичко, което почувствах, коментара ми ще стане километричен, а няма да кажа нищо ново. Благодаря, Разказвачо!
-
Така е, Лидия. Криминални творби, според мен, няма. Всички са част от живота - От Библията, през "Илиада" и "Хамлет", до наши дни. Криминалното е само метод. Аз Харесвам Жорж Сименон - уж разследване, а всъщност калейдоскоп от образи, поредица от междуличностни конфликти...
Благодаря, Лидия! -
Изчаках последната част, за да прочета текста наведнъж, но сега виждам, че тежестта не пада върху криминалната случка, а върху нашата действителност, с онези детайли от всекидневието, които ни съпътстват всички - и млади и стари, дори и децата, и работещи и пенсионери... Това е твоя тема. Жалко е обаче, че не можем да се откъснем от хватките на тази действителност.
-
Историята е истинска, разказана ми от участник в събитията. Реалността не е красива - както всяка истина.
Що се отнася до убийството от близък... Мисля си, че - може би - е искал да я спаси от дългата агония на легло. Мисля си...
Благодаря, Мариана, Ани, Стойчо! -
Понякога е трудно да се приеме истината,като доказателство...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
