НОЩ ЗА ТРИМА

     Умората така го бе натиснала, че още със сядането в автобуса заспа.  Събуди се чак на спирката на площада в селото. Още щом слезе, кметът се запъти към него.

     - В тебе ми е надеждата – посрещна го отдалече той.

     - Защо? Какво има?

     - Някаква повреда се е получила в токовете в детската градина. Много те моля да отидеш да видиш какво е станало.

     - Знаеш ли, че съм напълно скапан от работа в завода?

     - Знам. Но обещах на учителките да се погрижа. Няма кой друг да се справи с проблема. Ти си в селото специалистът по тази част.  Дай да оправим работата, пък аз ще се реванширам. Учителките са там и ще те чакат.

     - Добре де. Ще си ида до вкъщи да си взема инструментите.

     Тръгна без желание. Имаше нужда от почивка. „Точно сега ли намери да се случи това? Преди време оправях инсталацията на здравната служба, после на кметството, а сега и на детската градина. Край нямат тези аварии.” – така си мислеше, докато крачеше по улицата електротехникът.

     - Ти си нашето спасение – посрещнаха го с въодушевление младите учителки. Те идваха от града да работят в родното му село.

     - Ще бъда, ако успея да отстраня повредата. Я елате сега и ми кажете какъв е проблемът?

     Той бързо разкри каква е причината за липсата на електричество в помещенията.

     - Струва ми се, че ще мога да оправя нещата, но ще трябва време.

     - Времето е с нас – реши да вдъхне оптимизъм едното от момичетата.

      - Абе с нас е то, ама скоро ще се стъмни и нищо няма да можем да направим. Затова, да се залавяме за работа. Ще помагате ли?

     - Иска ли питане? Стига да можем – отвръща другата.

     Докато се ровеше из кабелите по електрическите табла и  проверяваше връзките им, си помисли: „Жалко, че младостта на тези хубавици минава в нашето запустяващо село. Минава и така и може да си повехне тук.” Особено едната от тях му се виждаше много красива – беше по-добре сложена, по-нежна, с по-изразителни черти на лицето. Но другата беше по-общителна и предразполагаща към непринудено общуване.

     Работата отне доста време. Вече свечеряваше, когато привърши.

     - Извадихте късмет. Справихме се малко преди да се стъмни.

     - Най-вече късметлии ще са децата. Правим всичко заради тях.

     На излизане от детската градина, по-отворената от учителките предложи:

     - Защо не ни дойдете на гости в квартирата. Ще почерпим за услугата.

     Много му се искаше да се прибере и да си почине добре, но можеше ли да откаже поканата на тези толкова чаровни момичета. Затова  я прие.

     Квартирата беше широка, подредена с много вкус. Домакините бързо и сръчно подредиха масата. Пийнаха си, поотпуснаха се и разговорът потръгна. Постепенно тази, която повече харесваше, се освободи от затвореността си. Беше по-романтична по душа и си допаднаха. Другата жена по-рядко се намесваше в разговора, вероятно усетила, че гостът харесва повече колежката ù като събеседник и като жена. По някое време тя се захвана да се занимава със свои си неща.

     - Време е да си ходя – присети се по някое време той. Може би искате да си лягате?

      Така каза, но никак не му се тръгваше. Беше му толкова приятно с тях, забрави за умората си.

     - Не лягаме рано, не се притеснявай.  Има още пиене, мезе, нощта е наша. Няма за къде да бързаме. Аз дори ще си полегна, а вие си говорете. Няма да ми пречите дори и да заспя.

     Времето минаваше неусетно. Взеха възглавници и се изтегнаха удобно един до друг. Близостта на учителката вълнуваше електротехника. „Колко бързо я почувствах толкова близка!” – удивляваше се в мислите си той.

     През отворения прозорец на квартирата навлизаше вечерна прохлада. Навън се носеше песента на рой щурци в тихата селска мечтателна романтична нощ. Над заспалото село в среднощния час грееше кръглолика луна и надничаше през прозореца в стаята, с любопитството на дете.

     На другото легло лежеше, обърнала им гръб, колежката, и не знаеха спи ли или будува, притеснена от присъствието им.

     Най-после взаимното им желание ги прилепи един към друг и те загубиха контрол над себе си. По някое време съквартирантката се обърна с лице към тях и предизвикана от пъшкането на любовниците, си позволи да поглежда крадешком към тях. Огънят от ласките им пълзеше към нея. Въртеше се тя безпомощно в жаравата на леглото си. Влюбените изгасиха осветлението, но нямаше как да спрат  въздишките на страстта. Накрая другото момиче не издържа. Стана, съблече се и се примъкна при тях. Тримата се вплетоха в едно кълбо и трудно им беше да разберат кой крайник на кого беше, нито кой кого къде целуваше.

     Така ги завари утрото. Чак когато станаха, мъжът много се изненада от ситуацията, в която се беше озовал. Такова нещо му се случваше за пръв път и едва ли щеше да се повтори. Работният ден чукаше на вратата и ги подканяше да се отръскат от преживяването си и да побързат.