10 abr 2009, 13:34

Нощем в гората

  Prosa » Relatos
852 0 1

Бе една тиха априлска нощ, точно преди луната да се напълни - време на затишие и изчакване.
Ръмжачът се разхождаше из гората, наслаждавайки се на ароматите от цъфтящите дървета. Вълкът ходеше бавно с видимо удоволствие и често се спираше, за да поеме с пълни гърди уханния въздух. На една такава спирка той каза:
- Колкото и дълго да живея, има неща, които никога не омръзват...

Гората грееше... а заслугата за това бе колкото на почти пълната луна, толкова и на преобладаващата ярка белота от цъфнали дървета, прекъсвана тук-таме от някой лилав, оранжев или бледо червен цветен остров.
Шира пристъпяше бавно и грациозно, така както само една котка може да го прави, а очите му бяха широко отворени, немигащи, отразявайки цветната феерия около него. От време на време се спираше, оставайки за дълго неподвижен.
- Красота! - възкликна котаракът. - Животът е толкова шарен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ооо... наистина много красиво си го написал! И уханно!

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...