Нощта беше обгърнала града в мрачната си прегръдка, докато високо в небето нейната спътница Луната ярко грееше. Озаряваше непрогледните малки улички, затихналите сгради и опустелите паркове като фар, чиято бяла светлина упътва блуждаещите вечерни създания, които упорито бягаха от общоприетото правило, че тъмната част от денонощието е предопределена за спокойствие и сън. Те търсеха това, което на всички други убягваше - приключенията и изживяванията, които тайнствената и забулена с неизвестност нощ криеше. Наслаждаваха се на цялата прелест, която тя можеше да им предложи преди изгревът да настъпи и да им отнеме сладката порочна наслада. Грабеха с пълни шепи от страстта, която гореше като горски пожар и изгаряше душите и телата им, оставяйки белези. Но тези белези щяха да зараснат, за да може следващата настъпила вечер да остави нови по-трайни и парещи.
Господари на нощта бяха нестихващите желания за наслада, ласки, екстаз.... Порочните мисли и копнежи бяха изострени, а телата бяха горещ ...