Нощта беше обгърнала града в мрачната си прегръдка, докато високо в небето нейната спътница Луната ярко грееше. Озаряваше непрогледните малки улички, затихналите сгради и опустелите паркове като фар, чиято бяла светлина упътва блуждаещите вечерни създания, които упорито бягаха от общоприетото правило, че тъмната част от денонощието е предопределена за спокойствие и сън. Те търсеха това, което на всички други убягваше - приключенията и изживяванията, които тайнствената и забулена с неизвестност нощ криеше. Наслаждаваха се на цялата прелест, която тя можеше да им предложи преди изгревът да настъпи и да им отнеме сладката порочна наслада. Грабеха с пълни шепи от страстта, която гореше като горски пожар и изгаряше душите и телата им, оставяйки белези. Но тези белези щяха да зараснат, за да може следващата настъпила вечер да остави нови по-трайни и парещи. 

  Господари на нощта бяха нестихващите желания за наслада, ласки, екстаз.... Порочните мисли и копнежи бяха изострени, а телата бяха горещи и готови за изживявания, които щяха да опънат сетивата им като струни на китара. По нощните булеварди, дори и по най-закътаните крайчета на града се носеше музиката, която даваше енергия на младите бродещи. Тя беше тяхното спасение от рутината на отминалия монотонен и еднообразен ден, караше всяка част от тях да се отпуска и да се отдава на завладяващия ритъм.

   Адреналинът и възбудата се покачваха със всяко увеличаване на звука, кръвта бушуваше яростно във всяка клетка, нажежавайки телата до едно ново ниво. Изкушенията бяха навсякъде, дебнеха зад всеки ъгъл, криейки се като хищници или стояха гордо открити за всеки. Телата се движеха все по-плътно едно до друго, преплитайки се, а пламъкът в тях се разрастваше повече и повече със всяко ново докосване. Очите бяха изпълнени със съблазън и покоряваха само с един малък и невинен поглед. В тях се четеше всяко желание, което притежателят грижливо криеше през деня и му позволяваше да се разкрие само през нощта.

   В един от препълнените домове на нощния живот, погледите на две същества се сблъскаха, предизвиквайки в тях истински заслепяващ и изпепеляващ взрив. Следите оставени от него бяха тяхната пътека, с която се откриха и стигнаха един до друг. Подвластни на оглушителните тонове на звучащите песни, телата им гъвкаво се извиваха, търсейки се едно друго. Ръцете откриха другите ръце, извивките на формите откриха и си паснаха с другите извивки, движеха се бавно и плътно се притискаха. Погледите все още бяха вкопчени един в друг, докато пръстите на ръцете вече изучаваха и галеха непознатите и неустоими тела. Всяко докосване караше по загорялата кожа да преминават хиляди приятни емоции, които надигаха вълната на копнежа, докато не я превърнаха в опустошително цунами готово да залее и двамата.

   Приличието и сдържаността се отдалечаваха с големи и бързи крачки и когато съвсем изчезнаха, сочните нетърпеливи устни се откриха и напористо се сляха. Целувките бяха така очаквани и страстни, лишени от задръжки и почтеност, езиците се преплитаха изкусно и съблазняваха още повече, когато се спуснеха заедно със целувките по нежната шия. Това не бяха обикновени създания, а два нахвърлили се хищника, търсещи плът и удоволствия. Скоро чувствата и емоциите станаха неконтролируеми. Всичко наоколо започна да избледнява и да губи очертанията и значението си, беше настъпил моментът двамата да се скрият под пелерината на вечерта далече от погледите на заобикалящите ги. 

   Усамотението отпускаше сетивата им, а бледата светлина, проникваща в стаята носеше някаква загадъчност. Дрехите бяха ненужни вече, бяха една лесно преодолима пречка, която с изчезването си позволи не само на телата, но и на душите да се разголят. Сега всяко докосване беше като първо, а тръпката беше още по-вълнуваща. Във въздуха се носеше възбудата от предстоящото плътско изживяване, но в него имаше и скрита искрица любов, една странна смесица от порочност и невинност. Пръстите галеха настръхналата кожа, а устните обсипваха с целувки всяка гънка на изкусителните, изваяни като скулптури тела. Думите бяха излишни, телата говореха вместо тях. Сляха се в едно цяло и се понесоха в танца на любовта примесен със страст, наслада и изпепеляващ екстаз, който разтърсваше из основи всяка малка частица в тях. Танцът започна бавно, забързвайки постепенно ритъма и движенията си, заедно с което из тихата стая се понесе и сладката мелодия от стоновете на отдалите се на върховното удоволствие. 

   Нощта беше отприщила дълго пазените блянове и ги беше превърнала в действителност, точно затова дневните създания – хората я търсеха, за да ги освободи от порядките на светлината.  Но ето че утрото приближаваше готово да прогони нощната господарка, двете тела достигнаха върха на насладата от което се разнесе последната нота от тяхната чувствена мелодия, след което в стаята отново настъпи тишина. Лъчите на изгряващото слънце разкъсваха мрака, а двете нощни създания отново бяха обикновени хора, които след няколко часа щяха да бъдат погълнати от ежедневието на работния ден. Но те знаеха, че денят няма да продължи вечно и че отново ще се срещнат с нощта и ще ѝ се отдадат, защото тези две обикновени човешки същества бяха свързани едно с друго от любовта. Вечерните срещи винаги им се струваха сякаш се случват за пръв път, тогава те се превръщаха в нощни същества и се преоткриваха наново, чувстваха се свободни и непокорни, неподвластни на никого. Нощта беше тяхното спасение, преобразяващо ги от плячка в хищници.