100 процента…
Тя се събуди в десет сутринта, напълно заредена. Можеше да направи всичко, което поиска, а тя искаше…
Погледна през прозореца на своята крепост. Навън всичко бе потънало в мъгла, сякаш домът й е обвит в разредено мляко. Дърветата отпред бяха голи и последните им листа лежаха на повърхността на езерото. Нежно и леко приспивно се люшкаха от полъха на вятъра. Октомври беше един от любимите й месеци — мрачен, дъждовен — точно по вкуса й.
Тя задържа погледа си за миг върху тази картина и след мощен тласък се понесе високо в небето. Внимавайки никой да не я види се приземи с едно тихичко туп, зад изоставена сграда. Облече човешкото си тяло и тръгна по улиците на града. Концентрира се в морето от мисли на минувачите. Очите й се спряха върху малко момиченце. То стоеше само на една пейка и гледаше втренчено напред. Можеше да го заговори, но нямаше причина за това. Седна до него и се заслуша в накъсаните му мисли.
„Няма да се справя! Знам си аз! Толкова много учих, а нищо не запомн ...