Пленница 4 Самота

          Ставам бавно, като в забавен каданс и прихващам с нежност моята верижка, сега тя не ми е мъчителка, нито враг, а моята Любима. В женски род е даже, виж! Излизам в коридора, отивам в кухнята и сядам така както съм гола, мокра върху шарените възглавнички на бамбуковия стол-кресло, бавно запалвам ментолова цигара и тялото ми се отпуска, концентрираното напрежение по мускулите ми започва да ме напуска и аз се унасям в летаргия….тъга……сега съм само чаша пълна с вода в покой. Нищо друго не съм…

          Така стоя дълго време, само пуша, не зная колко единици време съм прекарала така, а и няма часовник, на който да погледна колко е часа. Това сега няма значение…бавно се отправям към спалнята и лягам в лилавите ни чаршафи, искам да спя и да сънувам, а Нина Симон ще ми пее песничка за Сънчо…Само моята Любима – верижката ми ме покрива нежно и лекичко приглася на черната жена, зън-зън-зън …

          Това, което помня в следващия миг е, че се събуждам. Отварям пак очи, слънцето вече не грее през прозорците на спалнята, което значи че е следобедно време. Какво да правя сега, в тоя може би късен следобед. Не ми се чете, нямам достатъчно умствена енергия за това, не ми се гледа телевизия, не ми се спи, не ми с е лежи, искам да се забавлявам, а съм сама и вързана тук, в моята златна клетка. Усмихвам се палаво и закачливо в миг, защото зная, че този, който ме е вързал тук, така пленена, е помислил за всичко. Ти умееш да глезиш и да правиш добри златни клетки, зная аз!

          Тръгвам към една друга стая в моя си затвор и натискам дръжката на вратата. Влизам вътре, оглеждам се за миг. Позната ми е тази стая, тя е нашият детски кът. Навсякъде са разхвърляни възглавници, малки, големи, във формата на квадрат, правоъгълник, кръгли, сърчица, като бонбони, вързани отстрани с панделки. Земята е покрита в единия край на стаята с мек губер, другата част е дървена По стените има халки, от тавана висят също големи и груби халки, Има старинни свещници с полудогоряли високи свещи. По стените са закачени най-различни видове кожени изделия, в раклата пък зная, че стоят кожените дрехи и маски. Има и скрин, дървен и с много чекмеджета, в които се намират най-различни неща, ала и аз не помня кое къде стои точно. Там са нашите залъгалки детски, има и бельо, корсети, чорапи мрежести на дупки, има и обувки с високи метални токчета, кожени дълги ботуши с много вързанки…..това е нашата детска стая за игра и забаления. Това е нашия рай за порасналите деца вътре в нас. И ние цял живот тъжим по онзи детски рай в нас, когато сме били безгрижни, безметежни, усмихнати, весели, без знанието за смъртта и болката, без знанието, че живота е сиво банално еднообразно умиране на секундите в нас, раздирани от цък-цък-цък – неумолимият ход на времето, което ни напомня, че утре може и да ни няма. Тази стая е нашият рай, шарен като детско хвъричло или рисунка, нацапана с най-различни боички. Тази стая е нашето спасение от онова грзоно чудовище – баналния и сив ден, в които още една детска мечта се е превърнала в илюзия, изяденя от разтворената паст на сивото време. Не зная дали обичаш да четеш Стивън Кинг. Аз го харесвам. Той разказва страшни приказки за пораснали деца като нас. Има един роман “Ланголиерите”, това бяха едни такива ужасни чудовища, които изяждаха времето, а един самолет пълен с пътници летеше на секунда разстояние пред разатворената им паст. Та тази стая е секундата глътка въздух преди тези чудовища да изядат времето и в нас. Това е вълшебна стая, там няма чудовища и демони.

          Всяко едно нещо в тази стая сме купували с толкова желание и забава, повечето неща сме ги избирали заедно, ала понякога обичаме да си правим подаръци-изненади. Спомняш ли си когато ти подарих онази кърваво червена топчица вързана на черни каишки. Така красиво изглеждах, като ме накара да се погледна в огледалото с нея в устата ми. Ееееее, признавам, че ти си ненадминат в подаръците си бижута и халкички за зърната на гърдите и вагината ми. Имам си цяла колекция от мънички паячета, маргаритки, цветенца, халкички, топченца и какви ли не други джунджурийки. Така гърдите ми изглеждат всеки път различно, както и женската ми същност.

          Ами бях изумена и възхитена, когато един ден ме нямаше у дома и като се прибрах влезах в любимата ни стая, а на едната стена ме чакаше огромна изненада – през времето, в което ме е нямало ти си сложил на стената огромно и широко огледало. Влязох и останах захласната от това огледало, всичко в стаята потъваше в това огледало, тя беше станала двойно по-голяма, а аз се оглеждах в цял ръст с него и се любувах сама на себе си. Понякога когато ме караш да се целувам сама в това огромно огледало – сякаш потъвам и се сливам сама в себе си…

          Запътих се към него – исках да се видя. Оооооооо, неееееее, как можа да го напишеш това !?????? Очите ми съзират тъмновишнев надпис написан с разкривения ти почерк и с най- любимото ми червило, ще те убия! Изхабил си го почти цялото, за да ми оставиш огромен надпис върху огледалото. Ама как успяваш да ми напомниш във всяка една секунда за себе си, и миг покой не ми оставяш да бъда сама със мен си само!? Верижката не ти ли стига!? Чета какво си написал там, върху огледалния ми образ –

“БЪДИ МНОГОООО ПОСЛУШНО МОМИЧЕ!!!”

          Разтварям устните си в широка усмивка, така както съм гола и рошава от съня, и с тая верижка между краката ми и тоя надпис върху огледалото – не, той е върху мен сега, отразявайки се от мен самата. Казах ти, че огледалата лъжат, ала това огледало е вълшебно и то не лъже. Аз се харесвам така, гледайки се с твоя надпис върху себе си . Послушно момиче! Ми какво съм друго с тази неестествена верижка между краката ми дето виси, с тия халкички на зърната си и пъпа и с тази змия татуировка на гърба си!? Най-послушното момиче на света съм сега! Харесвам се и даже се обичам. Такава, каквато се виждам в огромното огледало. Същото послушно момиче бях и на 12 годинки, сега на 33 като се гледам – пак съм си така послушна. И искам все такава да си бъда…

          Аххх, как искам да си играя сега в тази стая. Някак си ми е леко и палаво, и игриво, ама много ми е игриво вътре. Отварям големия скрин с чекмеджетата и започвам да се ровя. Искам да си играя на карнавал. Ще се преобразя в някой образ. Какво да бъде, имам такъв голям избор, че не мога даже да си избера. Хайде, нека да е онзи бял корсет с банели, дето е толкова сладък със своите червени пандели-фантифлюшки. Той ми е любимия, знаеш! Обличам го, пристягам го в кръста си така, че сега дупето ми изхвръква заоблено, а кръста ми изглежда толкова тъничък. Обувам си дълги мрежести чорапи, кърваво червени. Слагам си най-високите си обувки, също червени. Така изглеждам доста висока и елегантна. Поглеждам се в огледалото, хммм….трябва да се гримирам. Слагам си силен и тежък грим, плътно карминено червило, тъмно зелени сенки, очна линия. Очите ми сега изглеждат огромни. Приглаждам с гел косата си. Ровя се в гардероба, искам си онзи малък и кокетен черен цилиндър-шапка. Ееееее, сега картинката е пълна – едно към едно съм излязла от онзи френски локал “Мулен Руж”. Истинска малка курветинка. Слага си дългите червени ръкавици, които стигат почти до раменете ми. Остава да си пусна някой френски шансон и да потанцувам така……

          Фръцкам се пред огледалото и се забавлявам от сърце. Чудя се дали да не те посрещна така карнавално облечена. Как ли ще се облещиш!? Сигур ще очакваш да те посрещна като разярена котка и да те дера от вратата, задето ме остави така вързана бяла робиня в златната ми клетка. Чуде се, хмммммм … как да те посрещна!? Дали горделиво нацупена и студена, сърдита и намусена или пък весела и палава в този карнавален си костюм!? Ама трябва да побързам, че вече е ранна вечер и ти може би вече пътуваш с колата си към дома ни.

          Не! Хрумва ми по-добра идея. Ще си облека друг карнавален костюм. Няма да съм курветина от “Мулен Руж”. Много е фриволно, а аз все пак съм ти сърдита, дето ме върза цял ден тук на тая верижка. Трябва да демонстрирам сърдитост и наранено честолюбие, все пак в мене дреме една амазонка с отрязана гърда и лък в ръка. Кво ти дреме – тя си е втора моя природа, ако не и първа. Ти понякога ми се подигравш така изтънчено за тая ми страна и ми натриваш вирнатото носле – амазонка, ама виждам се сега в това огледало.

          Събличам аз тоя костюм и ровя да намеря оня кожен шлифер дето сама си го купих. Аз си го харесвам много. Слагам си кожения сутиен, обувам дълги мрежести чорапи, високите си кожени ботуши с остри токчета. Така хубаво проскърцват по дървения под. Засилвам грима си, почти до сиво-черно. Устните ми сега са тъмно вишневи и те, почти черни. Хвърлям кокетния цилиндър и нахлузвам почти до очи кожената си фуражка. Малко парфюм, от онзи тежък и сластен – “Опиум” се казва. Трябва да си сложа кожения панталон, ала ми се вижда някак си гротескно на фона на тая верижка. Така е по-добре. Шлифера отгоре, така почти не се вижда проклетата халка и синджирчето вързано на нея. Все едно я няма! Изглеждам като фюрерка – черна, строга, властна, жестока, самовлюбена, горделива и много садистична. Харесвам се така, даже се обичам. Само тоя надпис върху ме дразни малко, дето си го написал с любимото ми вишнево червило върху вълшебното огледало – “БЪДИ МНОГООООО ПОСЛУШНО МОМИЧЕ!!!”. Ми не се връзва никак с фюреското ми достолепие. Взимам една гъбичка и го изтривам. Пак се оглеждам и сега всичко е на своето място. Перфектна и почти съвършена съм. Така ще те посрещна!

          Отивам в кухнята, взимам онова кожено изделие, дето сутринта ми се видя малко не на място до купата със слънчеви парченца пъпеш и кроасаните, оставени грижливо от Теб за мен. Сега вече можеш да се прибереш у дома. Аз ще те чакам – сърдита, строга и много ожесточена! Няма да рева, че съм бяла робиня, нито ще цивря как това синджирче между краката ми ме е драло и ме е боляло. Няма и да се муся и мълча като някоя обидена женичка. Нито пък ще разбереш, че тази верижка вързана от Теб в един миг е била моята Любима. Нито пък ще чакам покорно смирена като бяла робиня. Нито пък като курветинка палава от френски нощен локал. Ще те посрещна както се полага за един бял Мъж, оковал във верига една амазонка с отрязана гърда и лък в ръка. И нека да посмее този бял мъж да противоречи или да протестира! Само да посмее Той, че да види как се оковава вълчата порода в агнешки одежди…

          Искаше да имаш мече, водено на мечата халка за мечешкото му носле. Добре! Ала тогаз ще бъдеш честен и не за мечата халка, а за онази дето е между краката ми - тя даже по е мечешка и от тая на носа - щом искаш да ме водиш - ще си береш сега и Ти по мечешки гайлето - с чест!

Лиа

P.S. Jonn, ако не си се отегчил от това, което си прочел до тук  ... Бих искала да ти кажа, че подаръкът за умовете и духа е ако не нещо серизоно, то най-малкото е нещо твърде НЕсериозно, ала като всяко несеризоно нещо е истинско и цветно…..и там е нейде е кофчиката с шарени боички, в която оня горе е забравил да сложи един единствен цвят – сивия!

P.P.S. И – мисли му като пъхаш ключа в златната клетка, за да я отключиш и искаш да е прибереш у дома – Лиа те очаква твърде сериозна, за да се шегува!

Следващият епизод - Новата аз 5 Играта https://otkrovenia.com/bg/proza/novata-az-5-igrata