Една далечна страна от света се управлявала от мъдър крал.Той се славел със своята  справедливост, щедрост и любов към поданиците си. Само че  бил толкова странен, че останал  неразбран от владетелите на другите  държави. Когато трябвало да се задоми, кралят не потърсил принцеса или девойка от знатно потекло, а се оженил за красивата  дъщеря на придворната  сладкарка. Всички в двореца се възмутили, а принцесите от близките царства направо се поболяли от мъка и яд.Но кралят бил изпълнен до   последната частица на кралското си сърце  с любов към своята кралица, затова се чувствувал доволен и щастлив. Започнали да му се раждат дечица. Всяка година по едно, а понякога и по две. Налагало  се доста често да разширяват детските стаи в двореца. Тъй като владетелят бил  слаб по смятане,  успявал да преброи само първите си десет деца. По- нататък не успявал. Непрекъснато допускал грешки, затова се отказал да ги брои. От време на време питал кралицата  за броя на децата си.Тя му го казвала, но той скоро забравял  казаното от нея. Накрая се отказал и да се интересува. Когато го питали колко деца има  отговарял:”Имам пълна стая със деца,но за повече подробности питайте съпругата ми.” Но това не пречело на Негово Величество да обича безкрайно много своите деца. След всеки кралски съвет като разпуснел министрите, генералите и висшите сановници той  се втурвал към стаята на децата си.Те го посрещали с радостни викове. Настъпвала страхотна забава. Децата  го щипели, хапели, гъделичкали. Скубели го по косата, брадата и мустаците, пляскали го по бузите. А той ги гушкал, целувал ги по ръчичките и крачетата, по очичките и нослетата. Пръцкал им с устни под гушките, качвал ги на раменете си и цвилел като конче. Кралицата  била свикнала на тия забави. Ако някой се разплаче, тя бързала да го утеши и всичко започвало отново. Децата растяли умни, красиви и жизнени. Те били най-голямото богатство на краля.

            Но един ден след като той изслушал  тълпата от чакащи просители и жалващи се поданици и се отправил нъм стаята на децата, изведнъж за свой ужас открил,че стаята я няма. Нямало  я и вратата водеща към нея. От изненада  кралят  седнал на пода в коридора с отворена уста.Той бил в шок и недоумение. Да изчезне едно дете би разбрал. Да изчезнат дори и повече от едно дете също би разбрал. Но да изчезне цялата стая с всичките му деца,това той не можел да разбере. Ако  се е случило на някой друг, нямало  да повярва. Но то се случвало на него и бил  длъжен да повярва.”Сигурно съм се объркал и търся децата в северното крило на двореца, вместо в южното”. Тая мисъл донякъде го успокоила и му вдъхнала нови надежди. Станал и се втурнал в покоите на своята кралица, която в тоя момент преподавала уроци по сладкарство на придворните  дами. Новината шокирала всички. Започнало  бясно препускане из целия дворец. Нямало врата неотворена, нямало стая необходена.Търсили децата навсякъде. На тавана, в приземния етаж, в лятната и зимната градини, в конюшната, край езерото и даже в близката горичка.Търсенето продължило до късно вечерта, а след това и на другия ден, и на по-следващия...Нямало  и следа от стаята със децата. Дълбока печал обхванала целия дворец. Кралят и кралицата  били безутешни. Всички детективи, шпиони и разузнавачи в царството се втурнали по всички краища на света да дирят изчезналата стая с децата. В търсенето се включили даже полицията и част от армията. Кралят  усещал, че в това злодеяние има нещо мистериозно. Затова  поискал да му дадат сведения за всики магьосници и чудотворци в неговото кралство. Започнал да ги обхожда един по един. За голямо съжаление повечето от тях били  измамници. А тия, които истински разбирали от чудеса и магии не били чували досега за такова чудо- да се отвличат деца, заедно със стаята, в която се намират.

             Най-подир  кралят  посетил един световноизвестен учен, който живеел сам като отшелник в  обезлюдено и пусто село.”Аз не съм маг, кралю, но случаят ми подсказва, че отвличането не е дело на човешко създание. Безсмислено е да губите време и енергия за издирването на децата. След тридесетгодишен труд  наскоро създадох  апарат  за връщане в миналото. Ако ме отведете в двореца,  ще мога да потърся  мига от миналото, в който злосторникът е спрял пред вратата на детската стая.Това поне ще Ви даде възможност да го видите, но няма да можете  да го откриете.”

                 Когато пристигнали  в двореца, Негово Величество отвел учения на етажа и коридора, от който през вратата се влизало  в стаята на децата. Ученият попитал  в кой ден са разкрили отсъствието на децата. След това  извадил  от чантата си апарата. Включил  го и започнал  да го настройва. На екрана се появил коридора с вратата на стаята на децата.От към стълбите се задал  човек и се запътил  към нея. Преди да влезе в стаята, той се обърнал. Апаратът показал  лицето му. Кралят ахнал.Това бил самият той. Двойникът му започнал да говори през смях:”Добре изглеждам, нали , кралю?Също като тебе. За да ги задигна наложи се да стана за кратко таткото на тия дечурлиги вътре. Ако така отида при кралицата и тя няма да ме познае. Но тя не ми е нужна.Тъй като със сигурност зная, че няма да ме намериш и тъй като съм голям шегаджия, ще ти подскажа. Аз не съм от това място и от това време.” Кралят от екрана се обърнал, отворил  вратата на стаята и се чули радостните викове на децата. В тоя миг стаята изчезнала. Сякаш била картонено кубче, което някой умишлено отрязал.

           Кралят изпаднал в отчаяние.Той навел глава  и започнал да плаче. ”Възможно ли е завинаги да изгубя дечицата си?!”- покрусен се питал той и  и раменете ну се тресяли от ридание. Ученият изчакал бурните ридания  да затихнат и се обърнал към посетителя си:

- Кралю, сега не е момента да се измъчвате и страдате. Случаят е необикновен и много труден за разгадаване, а още по- труден за решаване. Но уверявам Ви, че в тоя свят няма нерешими задачи. Ще работим, много труд и познания ще вложим, но ще открием злосторника. Ще Ви върнем децата,обещавам!

                След няколко дена в най-голямата зала  на двореца се събрали безброй  магове,чародеи, вълшебници, заклинатели , гадатели,знахари,вещици,самодиви,русалии,караконджу-ли , таласъми, демони,духове, елфи, гномове, дяволи, чудовища  и  всякакви други свръхестествени, необикновени  създания. Всички до едно решени да помагат на добрия крал. Пръв се изказал  Аполион- кралят на демоните.Той бил безсмъртен като всички, които присъствували на това необикновено събрание. Бил велик в своята мъдрост, познания и умения.

--Благословени да сте всички знайни и незнайни служители на Светлината и на Мрака, безсмъртни деца на Великата творяща Вселена.Приветствувам Ви с добре дошли на тая  наша сбирка. Преди няколко дни се случи странно  събитие. Бяха похитени децата на един от най-мъдрите и справедливи крале според законите на смъртните човеци. Но не това е най-важното за нас.По-важно е, че похищението като деяние е различно от  деянията  подчинени на земните  закони както на невидимите,така и на видимите творения. Всички демони стигнахме до извода,че похитителят на децата не е от нашата планета, а може би и не е от нашата Вселена.Това ще ни създаде  трудности и ще забави времето за достигане до успешния изход. Но ние не бива да се обезсърчаваме.Убедени сме,че ще се справим, колкото и трудно да е...

         После се изказали великият магьосник Мерелин, самодивите Дена и Магда, духът от Мамутовата пещера и  вещиците Урсула,Агнес и Валпурга. Разсъждавали върху думите на похитителя, че е голям шегаеджия и не е от това място и от това време. Но какво можели да кажат тия безсмъртни създания  като тяхното величие и тяхните познания били заключени само във Вселената- майка и във Великия дух- създател  на  Вселената, които можели само да виждат вътре в себе си, но не и навън. Всички чудни създания на сбирката били  само местни величия. Всичко, което можели и знаели имало предел.

              Изведнъж в залата се извил ураганен вятър, засвяткали светкавици, а стените на залата се затресли. Една от тях се разтворила и влетяло несъществуващото  чудовище от Безграничната Каскада Бълбук-бълбук. Наричало се така, защото гласът му бил бълбукащ като водите на горски  поток. Всички много се зарадвали на идването му. Защото това чудовище било единственото безсмъртно създание, което успяло да напусне пределите на майката Вселена.Тя самата не можела да вижда каквото и да е извън своите предели.Затова държала  да запази властта си над своите деца като ги остави вътре в себе си и  не допусне дори и едно да успее да  напусне пределите й..Но Бълбук- Бълбук дълги години,мно-о-о-о-го дълги работел върху своето смаляване. Отначало ставал малък колкото бобено зърно, после -колкото точица.След това станал малък колкото молекула, колкото атом.Постиженията му били добри, но той не се задоволил с тях. Стигнал и до размерите на квантовите частици- протони,неутрони,фотони...Но не спрял и до тях. Един ден се превърнал в енергийна вълна,а после и в нейна частица.Майката Вселена наблюдавала усърдните опити на своето дете, но какво можела да стори. Нали на всички била дала свободна воля. Един ден напълно го изгубила от погледа си. Случило се защото Бълбук- Бълбук  станал по-малък и от най-малката  частица от чиста енергия  и майката Вселена нямала вече власт над него.А чудовището се оказало напълно свободно да обхожда всички сътворени подобно на неговата Вселена тела.

               Когато влетял в залата  Бълбук- Бълбук  бил ужасно развълнуван.Той носел такава  прекрасна новина  и горял от нетърпение час по-скоро да я сподели със всички.

      - Поздравявам ви всички Ужасни и Страшни!Нося Ви дългоочакваната вест за децата на краля. Като минавах край една от сестрите на нашата Вселена, която има информационен код  2/36777X09 тамошните обитатели ми подшушнаха, че в Абсолютната Каскада се е появило ново тяло изкуствано създадено от някой,  който като тебе обикаля  навсякъде.  В ролята си на творец  е сътворил  изкуствено тяло, подобно на нашето и на вашата Вселена.Нарекъл  го е  „Квадрант48 от  плюс безкрайност.”Той си въобразява,че е велик създател,защото във Абсолютната Каскада нямало друго тяло с такъв информационен код. Но такъв код има и то доста отдавна. На всичкото отгоре тоя жалък творец е довел цяла стая със подрастващи проявления на живота или както Вие ги наричате- деца. Щял бил да населява своята съвкупност от планети със всички възможни форми на живот, които живеят във Великата Каскада.Похитителят е изгонен маг от Конфедерацията на Великите магове от Каскадата и се казва Абсолютното  Невидимо Нищо. Изгонили са го, защото е нарушавал често правилата и законите от техния Кодекс.Той е решил да се доказва,но едва ли ще стигне далеч...

               Информацията на чудовището Бълбук- Бълбук нарушило  добрия тон на събранието. Вдигна се такава врява и олелия, че чак майката Вселена си запушила ушите. Всички ръмжали,свистяли,свирели,,квичали,изказвали съображения,давали  предложения. Изведнъж над присъствуващите  прилетял  царят на елфите Один. Неговото звънтящо като сребърна камбанка гласче се извисило  над  всички;

              - Дайте ми думата, моля! Дайте ми думата! Имам предложение. Нека да говорим с нашата майка Вселена и да й предложим да се слее със Вселената на тоя полудял маг. Неговата Творба- Квадрант 48 от плюс безкрайност не е изкуствена, защото през нея минава Каскадния дух и я оживява. Трябва само да убедим двете сестри от Великата Вечна  Каскада да се съгласят на това сливане. Така ще можем да върнем децата на скърбящото кралско семейство без да се налага да преминават от Квадрант 48 във нашата Вселена.

       -  Аз съм напълно наясно как ще осъществим това-станало  и заговорило чудовището Бълбук- Бълбук-.Аз ще се смаля до максималната минусова степен и ще изчезна за всичко видимо в нашия свят, за майката Вселена и за нейния създател Великия Дух, но не и за Главния Каскаден дух-баща на Великата и абсолютна Каскада. Първо ще извърша навигацията и ще сближа максимално двете сестри Вселени. После наполвина ще напусна нашата Вселена- майка и наполвина ще вляза в Квадрант 48 от плюс безкрайност. Ще започна да се уголемявам и първите две частици от двете Вселени,които се докоснат в освободеното пространство  ще бъдат  решаващи.Тяхната вечна прегръдка ще стопи границите на Вселените и ще се роди новата Вселена,в която стаята с похитените деца отново ще заеме мястото си в двореца на краля.

             Събитията се случили,така както били планирани. След няколко дни децата отново се гушели в прегръдките на мама и татко. Кралят не бил на себе си от щастие.и в своята безкрайна благодарност към невероятните създания  им подарил  двореца  със всички удобства да  бъде тяхна резиденция. Да я ползуват винаги когато пожелаят. А той си построил нов по- голям дворец, за да има за децата,които продължили да се множат  повече стаи. Абсолютното Невидимо Нищо  било наказано от Великия Дух никога повече да не може да става невидим и злосторникът се превърнал в  Абсолютното Видимо Нищо.Пак е изгнанник само че на Ганимед-една от луните на Юпитер.  Може би ще попитате какво  е станало  с придворните на краля и с неговите поданици.Ами те просто не разбрали,че живеят в нова Вселена.